— А третата възможност? — усмихна се Хатусу.
Амеротке сведе поглед, въртейки пръстена на едната си ръка. После вдигна взор към Хатусу и рече тихо:
— Убиецът може да е и един от групата… — и той седна на мястото си, докато Карнак и останалите запротестираха шумно. Те тропаха по масата и се гледаха един друг с широко отворени очи, очевидно не искайки да повярват на чутото.
— Та ние сме като братя! — извика Пешеду. — Боговете виждат колко мъка се е сбрала над главата ми, защо да тая карез към друг от групата? Е, премъдри Амеротке, този път май се изложихте…
— Може да е някой от вас — поясни съдията, — а може и да е някой, с когото сте свързани…
— Да чуем доводите ти — поиска Сененмут.
— Нямам доказателства, но слушайте внимателно — заяви Амеротке, отбелязвайки аргументите си, като присвиваше поредния си пръст — Първо, колцина знаят за проклятията на Мерецегер към вас? Второ, колко хора са научили за признанията на телохранителите й? Трето — спря той с жест Хети, решил да възрази, — не забравяйте за медальоните. Те издават, че става дума за човек, който е присъствал на великата победа и е имал възможност да прибере няколко от тях за лична употреба. Четвърто, който и да е, няма съмнение, че е силен и познава воинския занаят. И последно, убиецът на генерала не е бил обикновен разбойник, стрелящ напосоки в тъмното, а внимателно е планирал удара си. Промъкнал се е с лекота в храма на Сет и даже в Червения параклис… Впрочем колко хора знаят за молитвените посещения на Бейлет?
— Той ходеше често — заяви Хети. — За никого не бе тайна, че живее усамотено… Възможно е убиецът да го е наблюдавал и чакал. А приказките ти за проклятията на Мерецегер и за признанията на стражите й са познати на цяла Тива…
И останалите воини се впуснаха в разпален спор с Амеротке, така че в крайна сметка съдията се съгласи, поне външно, че може и да греши.
— Казах само, че е възможно — поясни той, — но все пак призовавам всеки от вас да бъде внимателен. Ако въпросните медальони са били изпратени като предвестници на смъртта, убиецът ще нанесе и следващ удар.
— Трябва да бъде спрян! Трябва да бъде заловен! — заяви категорично Хатусу, протягайки ръце, сякаш искаше да прегърне ветераните от войната с прошарени коси. — Полкът на Сет и цялата ми войска настояват за справедливост и възмездие. Убиецът на Бейлет… — спря за миг Хатусу с искрящи от гняв очи. — Вече се заклех: ще го видя разпънат на кръст пред стените на Тива или заровен жив в пустинята! — после пое дълбоко дъх: — Говоря съвсем сериозно, Амеротке. Загрижена съм не само за живота на тези воини, но и за плъзналите вече клюки, които само раздухват пламъците на суеверията, разнасяйки легендата, че Сет се гневи на Тива и се е промъкнал в града, за да мъсти…
— Мерецегер е мъртва — отговори спокойно съдията. — Генерал Карнак я смали с една глава. Къде е заровена?
— Извън оазиса Ашива — рече Карнак и понечи да уточни: — На около десетина мили източно от Тива, в Червените земи… Близо до мястото, където бяха разгромени хиксосите. След битката старият фараон Ахмазе се разпореди жреците да прокълнат трупа на Мерецегер и отсечената й глава, след което останките й да бъдат закопани потайно. Утре на разсъмване имаме намерение да отидем там, придружени от ескадрон колесници.
— С каква цел? — запита го Амеротке.
— Телохранителите й признаха още нещо — засмя се мрачно Карнак. — Мерецегер се била заклела, че за да бъде възмездена смъртта и, щяла да се върне сама от Подземния свят…
— Суеверни брътвежи! — изсумтя съдията.
— Да — отговори му с кадифен глас Хатусу. — Но за да сме напълно сигурни, Карнак ще иде там, а ти ще го придружиш!
Шуфой забеляза, че господарят му е силно разгневен, докато крачеше пред него с опънати рамене и мрачно изражение. Дори го бе чул да си мърмори: „Хубостницата е хитра като лисица.“ Беше очевидно, че на тази среща на царския съвет се бяха случили тревожни неща. На излизане Амеротке мина като буреносен облак през преддверието, а сподирилият го с широка крачка Сененмут го изгледа със загрижено лице. Съдията само махна с ръка към слугата си да го последва. Сега крачеше напреко през дворцовите градини, потънали в лунна светлина. В студения нощен въздух искряха мангали, разпалвани от махащите с ветрила прислужници. Напоените със смола и катран факли раздвижваха танцуващите сенки на статуите, резбованите изображения и шадраваните. Шуфой нямаше представа, къде отиват; все още не бяха излезли от великолепните градини с просветващи езера, украсени кьошкове и павилиони. Плодни дървета, финикови и други палми и смоковници хвърляха сенки върху водата. Патици крякаха и се биеха в папирусовите гъсталаци. На фона на нощното небе преминаваха тъмните петна на ята от птици, които търсеха място да се настанят за през нощта.
Читать дальше