Пол Дохърти - Убийците на Сет

— Значи не е имало никакво доказателство, че са били убити? — продължи да настоява Амеротке. — Никакви следи от насилие или пък избодени очи, така ли? — Карнак кимна утвърдително. — Но можем ли да сме сигурни — попита съдията, — че убийството на Бейлет е именно акт на лично отмъщение?

— Бейлет нямаше врагове — отговори му Карнак. — През седмиците, предшестващи смъртта му, не е споделял нещо за необичайни събития, заплахи или проявена враждебност. Освен това ако някой е искал да го убие, защо ще го стори в Червения параклис? И какво би го подтикнало да избожда очите му и да пълни чашите с кръвта му? А има и трето… — Карнак отвори малката кожена торбичка на масата пред него, извади от нея нещо, което приличаше на монета, и го подхвърли на масата. Амеротке я хвана: беше сребърна шайбичка, от едната страна на която бе изобразен скорпион, а от другата — странни йероглифи.

— Това е монета на хиксосите — обясни Небамум.

— Господарю, не беше ли на втория ден от месеца, когато всеки от нас получи по една?

Амеротке огледа отново шайбичката.

— Това не са хиксоски монети — поясни на свой ред Сененмут, — а медальони амулети, които Мерецегер е раздала на личната си стража. Намерени са били в лагера на хиксосите след края на битката, но после мистериозно са изчезнали.

— През цялото време вярвахме — прибави Карнак, — че дядото на божествената ги е прибрал като част от плячката, след което ги е дал за претопяване. Слугата ми вече каза, че никой не ги бе виждал до началото на този месец, когато всички получихме по една, включително Небамум.

— Като заплаха ли го приемаш?

— Разбира се! — отговори Карнак. — Често се събираме в къщата на някой от нас или в Червения параклис. Първоначално го приехме за шега, хрумнала на някой от групата. Едва след убийството на Бейлет схванахме зловещия смисъл на появяването им.

— Имаше ли и други опити за покушение? — запита Амеротке.

— Да — обади се Небамум. — Преди три дни. Господарят ме изпрати до кея, за да дам поръчка за вино. Беше доста след часа на приношенията. Падаше мрак. Минах по една алея за по-напряко към главния път, водещ извън Тива. Внезапно от една врата изскочи тъмна фигура с къса бойна тояга в едната ръка и нож в другата. Вече беше тъмно, но ми се стори, че е жрец от храма на Сет, защото на главата му имаше нещо като червена перука. Нахвърли се върху мен така изненадващо, че едвам отървах тоягата, но пък се подхлъзнах и паднах. Оръжието му изсвистя във въздуха над главата ми. Успях да се дръпна встрани, но нападателят се извъртя и се приготви за следващ удар. Изкрещях за помощ — усмихна се смутено Небамум. — Дори и не помислих да се правя на герой. Една врата се отвори. Излезе жена, последвана от съпруга си и дечурлига. Тогава нападателят ми побягна. Притекоха ми се на помощ и аз се изправих. А мъжът предложи да ме придружи до дома…

— И така — обобщи съдията, — всеки от вас, включително Бейлет, е получил по една кръгла сребърна плочка. Никой от вас не е подозирал нищо преди нападението срещу Небамум и убийството на Бейлет. Изглежда — той внимателно подбираше думите си, — че е припламнала нечия отколешна омраза или желание за мъст подобно на рана от някогашна битка. Очевидно някой е дошъл в Тива, за да урежда стари сметки… — Хатусу поклати глава, сякаш не разбираше казаното. Амеротке продължи: — Има няколко възможности: най-напред трябва да помним, че Мерецегер е била магьосница с голяма сила. Имала е свита от последователи, а навярно е съществувала и нейна секта. Засега можем да предполагаме, че може да има и собствени деца. Почитаеми Карнак, възрастна ли бе Мерецегер?

— Огледах внимателно главата и тялото й след разгрома на хиксосите. Мога да кажа, че изглеждаше по-стара, отколкото се оказа в действителност. Онази нощ в шатрата помислих, че косата й е сива, но тя явно я бе оцветила с пепел от огъня. Според мен не беше на повече от трийсет лета.

— Когато превзехте столицата на хиксосите Аварис, пленихте ли — попита Амеротке, — задържахте ли някого от семейството на магьосницата?

— Не, никого — отвърна Карнак. — Спомням си, че дядото на божествената нареди да се извърши специално търсене. Но всички се бяха разбягали — и близките й, и слугите.

— Хм… — Амеротке се почеса по едната вежда. — Според втората ми версия убиецът може да е някой тиванец, затаил омраза, завист или ревност към нашите герои. Но засега нямам и най-малка представа, какъв може да е поводът, подтикнал го към действие.