Пол Дохърти - Убийците на Сет

— Има нещо, което не се връзва — прецени Амеротке. — Генерал Бейлет не беше в разцвета на силите си, но беше все още як мъж. А си го намерил убит, при това със стегнати ръце и крака.

— Да, точно така!

— Освен това очите му са били избодени. Параклисът е бил в пълен безпорядък, но никой не е чул нито викове, нито шум.

Жрецът се огледа уплашено назад.

— Ваше благородие, съгласен съм, че изглежда подозрително, но съм готов да положа клетва, че със съпругата ми нямаме нищо общо с извършеното светотатство. Нито сме видели, нито сме чули нещо.

— Можеш да си тръгваш — отпрати го Сененмут, който бе слушал мълчаливо досега, загледан в един от стенописите, и потупа Шишнак по рамото: — Двамата със съпругата ти няма от какво да се страхувате. Затвори вратата и пази отвън! — жрецът се изниза тихомълком. Сененмут дръпна качулката на наметалото си и приседна със свити крака на пода, облягайки се на стената. Амеротке коленичи върху една от възглавниците, докато Шуфой, почувствал познат сърбеж в пръстите, отиде отсреща и заби поглед в драгоценните чаши. — Хатусу е разтревожена — заговори Сененмут. — Полкът на Сет е бил винаги обект на специално уважение от страна на дядо й, баща й и доведения й брат. Пантерите от Юга са високоценени герои. Никак не й се понрави случилото се тук… — той спря и се вгледа в Амеротке. Съдията разбра добре какво искаше да каже везирът: не бяха минали и две години, откакто Хатусу бе овладяла цялата власт, но за големите й победи срещу митанийците и за безмилостната й разправа с претендентите за престола решително бе помогнала предаността на елитните полкове от войската на Египет, най-вече полкът на Сет. — Ахмазе разби и прогони хиксосите — продължи Сененмут. — Държавата ни реши, че се е отървала от тях веднъж завинаги. Но това убийство, по-точно — кърваво жертвоприношение, сякаш идва да ни подскаже, че хиксосите са се върнали… — и уловил недоверчивата усмивка на съдията, додаде: — Не е толкова невероятно, колкото ти се струва. Хайде, денят преваля, а Хатусу ни очаква. Да вървим.

Амеротке стана:

— Какви са опасенията й?

— Според нея това убийство е само началото — отсече Сененмут. — Смята, че пръстът на смъртта ще се насочи и към други герои на Египет.

Залата на лотосовия цвят в Дома на милион години беше неимоверно красива. Таванът, подът и стените й от чист бял мрамор бяха декорирани с превъзходни мотиви в златисто, изобразяващи разцъфнали лотоси. Големите прозорци гледаха към царските градини с дървета и храсти от всички краища на империята. Цялата зала ухаеше на всевъзможни екзотични аромати. В далечния край в блещукащите води на декоративно езерце се мяркаха сребърните перки на едри шарани. Мотивът на лотосовия цвят липсваше само на една от стените, защото Хатусу се бе погрижила да наеме изкусни художници, които го бяха заменили с удивително живописна сцена от голямата й победа над митанийците.

Амеротке се усмихна, когато погледът му се спря на епичната картина. Йероглифите под нея гласяха:

ХАТУСУ, ОБИЧАНА ОТ РА, ПОРАЗЯВА ВРАГОВЕТЕ С МОЩНАТА СИ РЪКА.

Самата Хатусу бе представена с шлем и ризница, стиснала юздите на бясно връхлитаща колесница и вдигнала копие, готова да прониже митанийския главатар. Разбира се, стълпените около нея генерали и войници съществено й отстъпваха както по големина, така и по представителност.

Хатусу седеше в отсрещния край на масата за заседания. Носеше изискана перука, богато омаслена и парфюмирана; бе облечена в свободно падаща и обточена с червена ивица роба от белоснежен ленен плат. На главата си бе поставила декоративна корона от злато и сребро, корналинова огърлица опасваше великолепната й шия, а лицето й бе изписано с умела ръка. От лявата й страна бе седнал главният писар, а отдясно — Сененмут, който бе успял да се преоблече след завръщането си от храма на Сет.

Хатусу срещна погледа на Амеротке и отпи от чашата си с изстудено вино. Усмихна му се едва забележимо, после очите й внимателно обходиха влиятелните мъже, които бе събрала в тази зала. Съдията я загледа с възхищение — царицата с лекота се превъплъщаваше в най-различни роли: на отчаяно смел воин, на кокетна прелъстителка, на пораснало дете, на строг диктатор… А сега пред събраните тук герои на Тива явно бе решила да се представи като загрижен управник.

Амеротке се бе върнал в храма на Маат да се измие, нахрани и преоблече. Бе пристигнал в царския дворец, придружен от Шуфой, който сега го чакаше в неголямото преддверие.