Пол Дохърти - Убийците на Сет

Задминаваха ги прислужници, понесли на раменете си кошници или делви с вода. Под дърветата и в сянката на порталите стояха войници от елитната лична гвардия на Хатусу, въоръжени с дълги и къси копия. В далечината се движеше редица от светлини: капитанът на гвардията предвождаше обикалящия нощен патрул. Шуфой се сепна от профучалата покрай него маймуна с дрънчащ гердан от звънци на шията, преследвана от хрътка кутре, след което тичаше един от пажовете в двореца.

— Къде отиваме? — Шуфой изтича напред и улови господаря си за дланта. Забеляза, че Амеротке бе извадил ветрилото си и нервно вееше с него в лице то си, сякаш не усещаше нощния хлад. — Защо сте ядосан?

Съдията спря и погледна с усмивка Шуфой:

— Прощавай — после го поведе към една каменна пейка в градината. Двамата седнаха. Амеротке протегна крака и погледна към звездите. — Утре заран тръгваме за Червените земи, по-точно към оазиса Ашива — Шуфой примижа и разтегна в гримаса обезобразеното си лице. Амеротке беше умел водач на колесница — воин, сражавал се в бойните ескадрони. Самото пътуване до Ашива бе достатъчно досадно и уморително, но оазисът бе и място, свързано с болезнени спомени за него. Преди много години — Шуфой бе нанизал по-късно подробностите една след друга, когато съдията е бил още момче, по-големият му брат попаднал на засада по време на смятана за обичайна обиколка на нощен патрул от млади офицери: връхлетели ги пустинни бродници и той паднал убит. Родителите му почти полудели от мъка, когато донесли обезобразения труп на сина им. — Но не е само това — продължи Амеротке. — Божествената понякога се държи като пълен тиранин… Щраква с пръсти: „Ела тук!“; после: „Отиди там!“… А в Тива ме чака спешна работа!

— Делото на Нешрата, нали? — запита сякаш себе си Шуфой.

— Да. Заради това и сме тук!

Амеротке се изправи. Прибра ветрилото си и тръгна по-спокойно. По едно време спря и с наслада вдъхна аромата на дърветата с нарове. Слязоха по няколко стъпала и прекосиха поляна, на която спокойно пасяха газела и дива коза, вързани с верига.

Господарят и слугата му влязоха в един вътрешен двор, където се издигаше триетажна сграда с черен покрив; преминаха през двора и спряха пред една отворена врата. Пазачът на входа се осведоми кои са, и ги пропусна. Озоваха се в обширно преходно помещение с декоративен покрив, носен от масивни, украсени в горната част с отворени лотосови цветове кедрови колони. Писари и жреци сновяха насам-натам; някои носеха ръкописи, а други — поставки за писане и служебни чанти. До тях застана един страж и попита по каква работа са дошли. Амеротке се представи, а стражът се поклони и ги поведе по коридора.

Шуфой разпозна обителта на Валу — Очите и ушите на фараона, който не само ръководеше делата на полицията, но и държеше в ръцете си мрежата от информатори и шпиони в и извън Тива. Служебните помещения на царския обвинител изненадваха със семплата си обстановка — чисто бели стени без декорации. Покрай тях бяха подредени шкафове, скринове и сандъци. Валу бе седнал с кръстосани крака върху купчина възглавници; на коленете му бе опънат веленов лист 7 7 Фина материя за писане, имитация на пергамент. — Бел.прев. . Диктуваше нещо на един писар, който се бе настанил по същия начин пред него. Капаците на прозореца бяха широко отворени. В помещението беше доста хладно, но иначе стаята бе уютна и добре осветена от маслените светилници по стените. Вратарят съобщи за пристигането на Амеротке. Валу вдигна поглед и освободи писаря, щраквайки с пръсти.

— Благородни Амеротке, бъдете добре дошли! — поздрави ги Очите и ушите на фараона. После предложи охладено вино, но съдията отклони поканата му, поклащайки глава:

— Не съм дошъл на частна визита.

Валу въздъхна и се изправи с думите:

— Така си и мислех. Имате късмет, че ме сварвате. Лекарят ме предупреди, че ще увредя очите си, ако продължавам да работя нощем…

Амеротке го попита направо:

— При вас ли останаха вещите на Ипумер, прибрани след смъртта му?

— Да, тук са… В служебния склад, запечатан с моя личен печат. Искате да ги огледате ли? За какво са ви?

Отговорът на Амеротке се забави. Някъде от долния етаж прозвънна лира и мъжки глас запя галеща слуха любовна балада.

— Ще ви кажа, когато намеря онова, което търся — отвърна му с лека насмешка Амеротке.

Неодобрителна гримаса сви лицето на Валу; той отиде до вратата и повика същия писар, за да му даде шепнешком нужните указания. После покани с присмехулен поглед Амеротке да последва служителя.