Пол Дохърти - Убийците на Сет

Норфрет се бе постарала да стане възможно най-привлекателна с помощта на съдинките с руж и гърненцата с разни мазила и прах за почерняне под очите. Богато омаслената й перука изпускаше приятен аромат, а при всяко движение изпод почти прозирната й роба се разнасяше друго благоухание. Амеротке продължаваше да я гледа намръщен. Тя беше боядисала с плътен червен цвят ноктите на ръцете си; на врата си бе поставила красива огърлица от ясписи, а от меката част на ушите й висяха фини халки. Всеки път, когато Норфрет помръдваше хубавите си ръце, сребърните гривни на китките й прозвънваха тихо. Масата между нея и Амеротке бе наредена с различни апетитни ястия от риба, пъдпъдъци, гъска и сочно филе — всяко в собствен сос; в малкия фонтан наблизо бе сложена да се охлажда кана с бяло вино.

Амеротке и съпругата му бяха седнали да вечерят на покрива на къщата си. В широки бронзови съдове горяха дървени въглища, поръсени с тамян и ситни късчета сандалово дърво, които не само пръскаха приятна топлина, но и прогонваха мухите и нощните пеперуди. Амеротке погледна вляво. Оттук се виждаха светлините на града и блестящата ивица на Нил. Шуфой и двамата синове на съдията и Норфрет — Ахмазе и Кърфей, играеха в преддверието. Жалните тонове в гласа на Шуфой говореха, че слугата му би искал да се намира по-близо до господаря си, за да слуша разговора им.

— Лоша си като Хатусу — обвини я Амеротке, без да сваля сърдитото изражение от лицето си. — И си същата: нахална, кокетна и опърничава! Разкрасила си се, подготвила си същински пир, а сега седиш срещу ми и ме гледаш с мамещо невинни очи.

— По-лоша съм от Хатусу — поясни тихо Норфрет и изплези върха на езика си. — Нощта едва започва, а удоволствията, които може би те очакват, са безкрайни.

— Знам, искаш да ти разкажа за Нешрата — с присмех отговори Амеротке, докато вземаше парче риба, опечена на дървени въглища. — Всеки в Тива говори за това дело. И гориш от нетърпение да научиш всичко от първа ръка. Кой знае колко народ ще се извърви утре тук, за да разбере какво знае Норфрет за делото срещу Нешрата. Отровителка ли е? Ще бъде ли осъдена на смърт?

— И през ум не ми е минавало такова нещо — нацупи се обидено Норфрет, но Амеротке бе сигурен, че е готова да се разсмее всеки момент. — Но щом ти не искаш да разговаряме по въпроса, не си струва да го споменаваме. Какво става: заминаваш ли утре с Карнак?

— На съмване — потвърди съдията.

— Шуфой ми се стори нещо разсеян…

— Ходихме заедно в храма на Сет — обясни Амеротке, — а дребосъкът си е наумил нещо, което смята за брилянтна идея: да продава подобия на амулети на богинята Маат. Ще обяснява, че са специално осветени от мен, накисвани са във Вира на истината в храма на Маат, а ако бъдат положени в гроба на обичания човек, той или тя ще мине безпрепятствено през Залата на големия съд…

— И какво като ходихте в храма на Сет? — Норфрет явно бе решила да не се отказва. Съпругът й отпи няколко глътки от бокала с вино, опипвайки инкрустациите от едната страна: змии с извиващи се тела, които се движат през лозе. Бокалите бяха изработени от сребро и злато и осеяни със смарагди — сватбен подарък от брата на Норфрет. Щом жена му ги сложеше на масата, Амеротке бе сигурен, че предстои нещо. Това бяха чашите на любовта им, които двамата си бяха разменили пълни с вино в сватбената нощ. Но сега бокалите му напомняха за чашите на Скорпиона в Червения параклис. — Храмът на Сет… — чукна леко бокала си Норфрет в неговия бокал. — Спомням си как веднъж — продължи тя замислено — гледах в Тива парад на Пантерите от Юга. Бяха се натъкмили в пълно бойно снаряжение. Крачещи пред тях вестители изреждаха славните им дела; красиви девици разхвърляха розови цветчета и им вееха с пъстроцветни щраусови пера… А сега един от тях е убит. Защо, уважаеми Амеротке?

— Не знам — отговори съдията. — От войната срещу хиксосите минаха трийсет години. Докато се прибирах у дома, мислите ми се въртяха около две правдоподобни заключения, засягащи убиеца. Първото е, че може да е от Аварис, но се е спуснал на юг, за да уреди стари сметки. Възможно ли е Мерецегер да е имала син, който сега да е жаден за разплата? Но не знам кой е и как да го открия…

— А второто?

— Някой, свързан отблизо с полка на Сет.

— Не съумя ли да попиташ всеки от тях къде е бил по времето, когато е бил убит Бейлет?

— Ще ги питам утре, но ти познаваш добре нрава на такива мъже. Те са властни и заети с много дела. Убиецът сигурно се е погрижил да прикрие добре следите си. Освен това трябва да ти кажа — намести се по-удобно Амеротке върху възглавницата, върху която бе седнал, — че жрецът Шишнак с потайни като на котка очи, когото видях в Червения параклис, също ми се стори подозрителна личност. Никак не мога да разбера неестествената тишина по време на убийството на Бейлет. Фактите сочат, че помещението е било същинско бойно поле.