Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

Рамзес понечи да възнегодува, но Хоремхеб го потупа по рамото. Ай изцъка с език — любимият му тик, когато мисли задълбочено.

— Разбира се — добавих аз, — градът на Атон ще бъде и идеално място за редовни срещи на Царския кръг, когато трябва да се обсъждат важни въпроси. Всички членове на Царския кръг ще имат еднакъв достъп до принца. Важни дела няма да се решават без съгласието на всички нас.

— Готов съм да приема този вариант — отсече Хоремхеб.

Хюйи и Майа моментално изразиха подкрепата си.

— Има обаче и един друг проблем — започнах и изчаках един слуга да донесе нова кана вино. — В близост до Ахетатон се намират Царските гробници. Някои от мъртвите бяха жертви на чумата. Сред тях има и членове на Царското семейство, лорд Ай, собствената ти дъщеря, царица Нефертити, сестра ти, Великата царица Тийи, сестрата на принцеса Анхсенамон и други от двора — със задоволство забелязах, че всички кимат. — Очевидно е — продължих аз, — че градът на Атон един ден ще загине, ще се отдаде на пустинята. Ние обаче имаме дълг пред боговете, а също и пред мъртвите, да се погрижим тези гробове да не бъдат осквернени и съкровищата в тях ограбени.

— Какво предлагаш? — попита властно Ай.

— Всеки ковчег и саркофаг да бъде преместен по реката в нови гробници в Долината на благородниците или в Долината на царете и това да бъде сторено възможно най-скоро.

— Това ще е голямо начинание — отбеляза Майа — и ще погълне много сребро. Пещерите трябва да бъдат отворени. Трябва да се направи тайно. Ако мародерите около Града на мъртвите научат за това, което може единствено да бъде описано като порой царски погребения в Долината на царете, любопитството им, да не споменаваме алчността им, ще се възбуди. Тези гробници — заяви той тържествено — трябва да бъдат изкопани и подготвени тайно, а ковчезите — пренасяни нощем и заровени моментално.

— И как ще стане това? — обади се Рамзес.

— Ще използваме великата победа на генерал Хоремхеб — скръсти ръце Ай. — Имаме цяла орда военнопленници. Може те да копаят. Ще им бъдат дадени достатъчно храна и вода. По-късно онова, което очите са видели, ушите — чули, и устата — изговорила, може да остане тайна.

— Ще изколиш робите? — не се сдържах аз.

— Ще бъдат отведени в Червените земи — съгласи се Ай — веднага щом завършат задачата си.

— А кой ще надзирава изпразването на гробниците в Ахетатон? — пожела да узнае Пентжу.

— Ами, лорд Маху! — засмя се Ай. — С помощта на главния придворен лекар, лорд Пентжу. Когато сте готови, ще изпратим на север баржи и ескорт. Чудесно предложение — взе една фурма и я хвърли в устата си. — В същото време ще започнем да изпразваме двореца в Ахетатон от мебелите, златото и среброто — облиза пръсти. — Толкова се радвам, че постигаме съгласие по толкова много въпроси.

— Ехнатон! — проряза гласът на Хоремхеб мълчанието. — Трябва да изпратим войски в Ханаан.

— Ще изпратим армия в Куш — възрази Майа. — Хазната е изчерпана. Лорд Хоремхеб, за да нахлуем в Ханаан, ще ни трябва армия, подготвена и осигурена за поне шестмесечна кампания. Домът на среброто не може да си го позволи. Докато не премине настоящата криза, ще имаме нужда от всеки войник от тази страна на пътя на Хор.

Думите му бяха посрещнати от одобрителен шепот.

— Може да изпратим убийци — погледна ме яростно Рамзес. — Лорд Маху?

— Глупости — отвърнах аз. — Достатъчно опасно бе в Делтата. Ще е като да търсим перла в пясъка. Това ще трябва да почака. По-важни въпроси…

И така там, насред Оазиса на сладката трева, властта на Египет бе разпределена, линиите — очертани, планът — подготвен. Ехнатон щеше да почака. Първо трябваше да обявим завръщането на стария ред, да издадем и разпратим прокламации за онова, което предстоеше. Решено бе до всеки по-голям град в Египет да бъде изпратена стела 15 15 Каменна или дървена плоча, обикновено по-висока, отколкото широка, поставена с погребална или възпоменателна цел, украсена с имената и титлите на покойника. Името идва от гръцки стела — стоящ блок. — Б.пр. , която да обяви, че кризата е преминала и Египет си е върнал славата. После преминахме към други въпроси: изброяването на враговете, онези, които трябваше да бъдат арестувани, глобени или изпратени в заточение. Екзекуциите щяха да бъдат минимални. Всеки от нас защитаваше приятелите си. Най-вече Майа, настоявайки да бъдат дадени пълна амнистия и прошка на Собек, който трябваше да получи отново благоволението на двора, както и висок пост в Тива. Съгласихме се. Преминахме към житниците, очакваната добра реколта, необходимостта от нови данъци, проблема с бунтовниците в Куш. Спорехме и обсъждахме, но под повърхността започна да се показва истинската ситуация. Очертаваха се три силови лагера в Египет. Първият: Хоремхеб и Рамзес и северните гарнизони, базирани в Мемфис; вторият в Тива, подчинена на лорд Ай, генерал Нахтмин и останалите от шайката на Ахмин; третият щеше да бъде съставен от принца и Пазителите на Ахетатон. За момента нещата щяха да останат така. Въпреки това, докато приключвахме и се готвехме да се върнем в Мемфис, не можех да не се запитам какво би станало, ако Тутанкамон умре? Коя от тези силни фракции щеше да вземе надмощие?