Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— И какво ще правим? — настоя Рамзес.

— За славата на Египет — изрева Хоремхеб, — ще го убием.

— Съгласен съм — обади се Ай. — Заради Египет, за да защитим сина му, за да можем да установим истински Маат, хармония, в царството на Двете земи, трябва да го убием.

— Ами ако няма нужда? — заявих аз. — Ами ако Ехнатон не представлява проблем за нас или Египет? Защо просто не оставим гнилия плод да изсъхне на клона? Настоящите проблеми не са негово дело, а на узурпатора.

— Може да бъде използван от други — обади се Хоремхеб.

— Не мисля, че би позволил това.

— А защо е взел съкровището си? — намеси се Майа. — Ако е намерил истински мир и хармония, за какво му е съкровището?

— Не му трябва — усмихнах се, — или поне не за самия него. Но с него може да купи мълчанието, помощта и сътрудничеството на други.

— А тази кореспонденция? — дойде ред и на Хюйи. — Документите, открити в палатката на узурпатора?

Усмихнах се на Ай.

— Нищо повече от пясък на вятъра, лорд Хюйи.

— А Куфу?

— Празнословец.

Хоремхеб се стегна. Ай направи знак за тишина, докато слугите носеха плетени подноси с месо и зеленчуци, нареждаха кърпи и доливаха бокалите.

— Не се тревожи — вдигна бокал за наздравица Ай. — Заръчал съм на генерал Нахтмин — посочи той мястото, където зловещият му брат стоеше с останалите офицери и наблюдаваше внимателно случващото се — да се увери, че храната ни е, как да се изразя, прочистена от отвари и прахове.

— А аз се доверявам изцяло на полковник Небамум — усмихна се превзето Рамзес. — Помолих го да следи всичко. Е, значи можем да ядем и пием спокойно.

Огледах се. Глутницата хиени бе все още единна, но напрежението се усещаше: Хоремхеб и Рамзес се противопоставяха на Ай, а Хюйи, Майа, Пентжу и аз бяхме по средата.

— Открихме ли Мерире? — попита Рамзес с пълна уста. — Без съмнение един дебел жрец и последователите му, да не говорим за лорд Туту и групата от Бухен, биха били лесна плячка в пустинята. Искам да кажа, че доколкото разбирам, те не само са избягали, ами са взели и съпругите, слугите и децата си.

— Всяко нещо с времето си — възрази Ай. — Ще бъде организирано търсене. Ако се загубят в пустинята, проблемът ще се реши по най-добрия начин. След завръщането си в Тива ще удвоим усилията си, ще извършим истинско разследване и ще пуснем ловците.

— Трябва да бъде заловен — сръбна от чашата си Хоремхеб. — Мерире и останалите трябва да бъдат разпитани.

— Лорд Пентжу — вдигна чаша към лекаря Ай, — много си мълчалив. Превърнал си се в наблюдател на действията ни. Вярно ли е — хвърли ми бърз поглед Ай, — че лорд Мерире се е опитал да преговаря с теб? Онези, които изтезавахме, казаха, че жрецът много е държал да се присъединиш към него.

— Мерире може да поиска и звездите да паднат — отвърна саркастично Пентжу, — но това не означава, че желанието му ще се сбъдне. Що се отнася до мълчанието ми, лорд Ай, то си е моя работа. Назначен бях в този Царски кръг от фараона Ехнатон. Бях избран да пазя невръстния му син. Той е все още моя грижа.

— Той е и наша грижа — успокои го Ай. — Предлагам, ако генералите Хоремхеб и Рамзес се съгласят да останат в Мемфис и да се погрижат за делата ни на север, принцът и внучката ми да се върнат в двореца Малгата в Тива.

— Не — остави чинията си Хоремхеб.

Цялата престорена веселост от храната и лова се изпари.

— Генерале — прошепна Ай, — проблем ли виждаш в предложението ми?

— Да — отвърна вместо него Рамзес. — Защо не може принцът да остане с официалния си настойник лорд Маху или дори лорд Пентжу?

— Той е мой внук — лицето на Ай изведнъж придоби упорит, заядлив вид. — Той е наследник на трона. Предстои да бъде коронясан. Тива е градът на фараоните.

— А трябва да е Мемфис — изстреля в отговор Хоремхеб.

Погледнах Хюйи; той ми отвърна с празен поглед. Същото бе и при Майа. От това зависеше кой ще притежава властта. Който контролираше принца, в крайна сметка щеше да контролира и Египет. Спомних си разказа на Куфу — града на Атон с кошера от гробници.

— Господа — намесих се аз, — мога ли да предложа вариант? Компромис? Мемфис е на север, Тива е на юг. Между тях се намира градът на Атон, в много отношения все още процъфтяваща общност. Предлагам аз, лорд Пентжу и Негово височество принцът, заедно с принцеса Анхсенамон, да се върнем в Ахетатон. Не, не! — вдигнах ръка, за да спра протестите. — Градът е добре охраняван от моите наемници. Те са дали обет за лична вярност към мен и принца. Освен това градът е лесен за защита: построен е буквално в долчинка със скали от три страни и Нил от четвъртата. Може би би било най-добре пътищата на сушата и скалите горе да бъдат патрулирани от войските на генерал Нахтмин, а реката — от войници и морска пехота, изпратени на север от генерал Хоремхеб. Моите наемници могат да обикалят в града. За принца ще е добре да е далече от Тива, докато нещата се успокоят и старите обичаи се възвърнат възможно най-скоро. Щом това стане, принцът ще се върне в Тива, ще бъде коронясан в храма на Амон Ра и, разбира се, подобно на предшествениците си, ще извършва годишната процесия между Тива и Мемфис, за да покаже короната и властта си.