Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

Слънцето бе залязло, пустинният вятър бе вече мразовит, когато оставих останалите от Царския кръг и се върнах с полковник Небамум в дома му в покрайнините на Тива. Посрещна ни вестоносец, облян в пот. Хвърли се пред колесницата на Небамум и издърдори набързо посланието си. Полковникът, все още замаян от предишната вечер и количеството вино, изпито при Оазиса на сладката трева, слезе, клатушкайки се, от колесницата и издърпа мъжа на крака. Накара го да повтори посланието, а аз останах седнал до Пентжу.

— Пленникът Куфу, по-рано следобед, наложи се да разбият вратата му. Обесил се е.

Забързахме към дома на Небамум. Там цареше бъркотия. В двора моите наемници вече се бяха събрали с извадени мечове. Джарка заключи принца в спалнята му и дойде да ме посрещне и да ме заведе в стаята на Куфу. Вратата бе подпряна на съсечения трегер, а вътре висеше тялото на Куфу, което се полюшваше на въже от една греда с прекатурено столче под краката. Дебелото въже бе здраво вързано около врата му, лицето бе посиняло, очите бяха изскочили, а подутият език — прехапан между зъбите. В предсмъртната болка се бе изпуснал. Трагичен, покъртителен труп, който се полюшваше едва на скърцащото въже.

— Качих се — обясни Джарка. — Един слуга му бе донесъл храна, но той отказваше да отвори!

Наредих на Джарка да свали тялото, докато аз оглеждам стаята. Уютна квадратна стая с белосани стени, дървено легло, стол, две малки маси, ракли, а в ъгъла — отрупано с възглавници малко канапе. Вратата със сигурност е била заключена, здравите резета — дръпнати отгоре, по средата и отдолу. Сега бяха строшени, както и тежките панти. Забелязах одраскванията по пода, вероятно по време на разбиването на вратата. Прозорецът бе квадратен с дебела решетка, която можеше да се изважда, но само отвътре; каменният трегер от външната страна бе с назъбена рамка против крадци. От прахта по перваза заключих, че дървената решетка не е местена. Погледнах през летвите. Стаята гледаше към занемарена част от градината с висока и дебела трева, сякаш нетърпелива да достигне висящите над нея кедрови клони. Обърнах се — Джарка полагаше трупа на пода. Огледах китките и ноктите, глезените, врата и обръснатата глава, но не забелязах никакви следи или наранявания, никакви синини или натъртвания, нищо, което да подсказва, че този жрец еретик е жертва на убийство. Въжето бе дебело и намазано с масло.

— Откъде го е взел? — попитах.

— Позволявахме му да се разхожда — отвърна икономът на Небамум, като кършеше ръце и ме гледаше жално, сякаш съм загубил близък приятел, а не просто ценен източник на информация. — Обикаляше из къщата и градината отвън. Господарю — преглътна с усилие той, — ти сам ми каза, че Куфу няма желание да бяга, че тук е в безопасност.

Кимнах. Миналата вечер Куфу бе спокоен и не се тревожеше. Самият той бе признал — в последните си думи, — че в дома на полковник Небамум се чувства в по-голяма безопасност, отколкото където и да е в Египет. В онзи момент си бях помислил, че това е много мъдра забележка. Куфу бе достатъчно умен да осъзнава, че останалите членове на Царския кръг, най-вече лорд Ай, едва ли щяха да са толкова снизходителни.

— Какво точно се случи днес?

Икономът разпери ръце:

— Къщата бе тиха. С изключение — добави той с презрение — на песните и виковете на твоите наемници. Принцът си беше в стаята с твоя човек Джарка. Куфу отиде до кухнята да си вземе храната — икономът направи физиономия. — И после, по-късно днес, едно момче от кухнята се качи да му каже, че храната е готова. Чукал ли, чукал на вратата. Отговор не последвал, така че изпратих да извикат Джарка.

— И сте разбили вратата?

Джарка, който седеше на канапето в ъгъла, кимна. Погледнах лицето на Куфу: грозно, разкривено в смъртта. Всички улики сочеха, че се е самоубил, взел е въже от някой склад и се е върнал в стаята. Използвал е здравата кука на напречната греда на тавана, направил е примка, стъпил е на стола и го е ритнал. Самоубийство, смъртта на хората без надежда! Но дори и така нещо не се връзваше в това обяснение. От какво се е страхувал Куфу? Бях му обещал живот, сигурност, заточение в някой неизвестен град, но съдбата му бе далеч по-добра от тази на другите, преминали през Мемфис в окови. Кой би искал смъртта му? Останалите хиени от Царския кръг? Но те бяха с мен, на лов в западната пустиня.

— Идвал ли е някой непознат в къщата?

Икономът поклати глава.

— Бях достатъчно ясен по този въпрос — обади се Небамум. — Бях заповядал в горния двор да бъдат допускани само хора, носещи изричното разрешително на Царския кръг.