Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— Който — изсъска Майа презрително, — ако питаш Хоремхеб, наистина е ръководил всяко негово действие при великата победа в Делтата.

След жертвоприношението кучкарите се приближиха. Разпориха търбуха, източиха кръвта и нарязаха и осолиха различните парчета месо. Въздухът се изпълни с киселата миризма на изпразнени черва и съсирена кръв. Ловната група продължи нататък чак до края на тревистата равнина, където почвата изтъня, а единствената вода се намираше в застояли локви, заобиколени от груби, прашни бурени. Придвижвахме се внимателно сред храсталаците от калина и прещип, който лесно раздираше робите. Бяхме достигнали началото на пустинята, където се стаяваха нощните зверове. Изненадахме стар лъв, кафеникав звяр с черна грива. Притеснен и раздразнен, той се нахвърли върху кучетата ни и разкъса две, преди да успеем да го отпратим с дъжд от стрели и накрая с копието на Хоремхеб през устата. Слънцето се вдигна високо в небето, горещината изстискваше всичките ни сили, както и на кучетата и конете ни.

Стигнахме Оазиса на сладката трева и направихме лагер, разпрегнахме колесниците и наредихме конете в редица. Запалени бяха огньове за готвене, кошниците с храна и вино бяха разтоварени и разопаковани. Миризливата ни плячка бе преместена далече и натоварена в каруци, поръсена със сол и покрита с кожено чергило. Най-накрая всичко бе готово. Като типичен войник, Хоремхеб настоя, че все още не сме вън от опасност и дори когато ловуваме, трябва да се държим сякаш вървим към битка. Хюйи и Майа извъртяха очи към небето. Като се замисля, в този момент ние бяхме най-кръвожадните животни в пустинята: ловците, хиените от Царския кръг. Истинската работа на деня предстоеше. Измихме се в езерцето на оазиса и с благодарност приехме донесеното от слугите изстудено вино. Когато се оттеглиха, ние се настанихме по възглавниците и лорд Ай, почуквайки с дълги нокти по бокала си, привлече вниманието ни с прям въпрос:

— Жив ли е още?

Всички очи се обърнаха към мен.

— Ти все още държиш затворника Куфу, нали? — отбеляза Ай нагло. — Също и архивите на узурпатора? Всъщност, лорд Маху, изненадани сме, че не си ги предал директно на Царския кръг!

— Няма от какво да сме изненадани — отвърнах аз. — На теб ти е известно, лорд Ай, че обмислях да се оттегля от Царския кръг. Ако беше станало, щях да представя истината пред вас и да ви дам копие от всичко намерено.

Ай ми се усмихна замечтано. Хюйи и Майа сведоха глави. Рамзес скри усмивката си зад чаша вино.

— Ако се беше оттеглил, лорд Маху — прошепна Ай, — всички щяхме да се разстроим. Твоята подкрепа и силата ти, особено по време на кризи, са високо ценени. Знам, че винаги казваш истината!

— Откъде ти ще знаеш какво е истина? — озъбих се насреща.

— Истината — настоя лорд Ай. — Скъпи ми лорд Маху, ти си началник на полицията, надзирател на Дома на тайните.

— А ти си довел собствения си мъчител тук — заявих аз. — Узурпаторът и другите пленници са били подложени на разпит.

— Само празни приказки — обади се Рамзес. — Нищо особено. Неясни слухове, фантастични разкази.

— Вярвам, че той е жив — прекъснах аз Рамзес. — Мисля, че е избягал от Ахетатон — присвих очи и се вгледах в маранята над пустинята. — Някой му е помогнал и му е дал подслон в Южен Ханаан. Смятам, че знаем колкото и Мерире: останалото той е измислил, за да помогне на хетите и принц Азиру.

— Означава ли това, че полковник Небамум греши? — попита Хоремхеб.

— Не, мисля, че той казва истината. Имам пълно доверие на полковника. Един от малкото честни хора.

Хоремхеб си позволи лека усмивка.

— Ехнатон може и да живее в Южен Ханаан, но вие сами видяхте пътищата, лодките и баржите по реката. Рано или късно всички идват в Египет. Възможно е Ехнатон да се е върнал за последен път, за да види сина си или да раздаде справедливост. Изправени сме пред нещо, което може би никой от нас не разбира напълно. По този въпрос трябва или да се доверим на нашия фараон, или да се оставим в ръцете на бойните колесници на Египет.

— Какво искаш да кажеш? — не се стърпя Рамзес.

— Ние се занимаваме с власт. Ние сме господарите и управниците. Лорд Хоремхеб трябва само да вдигне ръце и ескадрони колесници, хиляди мъже тръгват под негово командване. Аз изпращам заповеди на подчинените си, управителите на Източна и Западна Тива и, освен ако лорд Ай не се намеси, те биват изпълнени. Но тук не става въпрос за власт. Ехнатон е пил достатъчно от бокала на властта и се е отвратил. В Ахетатон той повърна, прочисти се. Сега иска да бъде оставен на мира. Става дума за идеи, за духовен прелом.