Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

Ослепяването се състоя след един час. Независимо от всичките ми протести очите му бяха извадени със свистящ, нажежен до червено нож. След това го оставиха да седи с превързано лице. Продължаваше да сдържа стенанията от болката дори когато го натовариха на каруца с вино, вода и провизии, отделиха му ескорт от собствените му наемници и го изпратиха по пътя с всеобщи освирквания.

Кормчията пееше прочутата песен, докато баржите ни, украсени с гирлянди и цветя, приближаваха нос към пристанището на Мемфис. Прочутото пристанище беше известно като Нереу Нефер, Мястото на красивото плаване. Бяхме отминали тучната зеленина на заобикалящите града полета, блещукащите в розово и златисто пирамиди в далечината. Гърмяха тръби, удряха цимбали, тълпата по крайбрежието поде думите на кормчиите и запя в отговор. Баржите ни бяха обсипани с дъжд от цветя и тежката миризма на блатата бе скрита под аромата на тамян и касия. Под изкусно избродиран балдахин на главното пристанище стояха Ай, Майа, Хюйи и други от Царския кръг, за да ни поздравят. Малко преди да слезем, погледнах назад. Множеството баржи зад нас заемаха позиция, за да влязат в пристанището.

Докато катерех стъпалата зад останалите, зърнах Пентжу, някак самотен; стоеше под ъгъл, сякаш за да не изпуска принц Тутанкамон от поглед. Наследникът на египетската слава стоеше сам под собствен малък слънчобран, хванал за ръка Божия баща Ай. Тутанкамон бе облечен в снежнобяла туника, извезани със злато сандали, със сребърни гривни на слабите ръце и огърлица от корнелиан — по мое мнение прекалено тежка — около врата. Анхсенамон бе като красива богиня — с плътна перука, златна огърлица на врата и надиплена ленена роба, обгърнала тялото й. Стоеше отляво на Ай, с едната си ръка държеше неговата, а с другата размахваше ветрило в синьо и червено. Улови погледа ми и намигна дяволито.

Ай не се беше променил. Златни огърлици блещукаха на шията му, а тъмното му, навъсено лице бе все така бдително. Целуна ме за поздрав сред облак парфюм и стисна ръцете ми с осеяните си с пръстени ръце. Веднага се досетих какво става. Ай бе заобиколен от слуги с ветрила и лакеи, настрана от останалите от Царския кръг. Така искаше да подчертае собственото си величие и сана си, хванал за ръце момчето и младата жена, които щяха да бъдат цар и царица на Египет. Напомняше на всички, че те са негово потомство. Погледнах над рамото на Ай. Джарка стоеше най-отзад и не смееше да ме погледне. Минах да поздравя и останалите: Хюйи, после Майа, който почти ме избута, за да стисне ръката на Собек. Разбира се, Хоремхеб бе героят на деня. Ай го поздрави официално и закачи на врата му златната огърлица на храбростта и сребърните пчели на доблестта. Останалите от Царския кръг се събраха да изкажат личните си поздравления, докато се подготвяха церемониалните колесници. След това продължихме през града в бавна процесия към храма на Хатор на Южния кедър, през анхк-тай , свещения район, покрай Храма на царете, Езерото на Педжест-ше, после в храма на богинята Нейт на Белите стени и накрая в храма на Птах.

Целият град се бе стекъл да хвърля цветя и клонки, да вдига купи димящ тамян и да пее хвалебствени химни. Стичаха се по улиците, а после се втурваха през зелени поля пшеница и овес и палмови горички, за да поздравят генерала отново и отново. Минахме покрай препълнени с овес и царевица житници, отворени, за да раздадат на всеки по една крина; наредени бяха тезгяхи, които предлагаха евтино вино и бира, за да наквасят гърлата си развълнуваните граждани. Ай се беше справил добре. Искаше да покаже на един от най-големите градове на Египет, че Маат се е върнала. Мирът е възстановен. Цари хармония.

Ай се движеше в първата колесница, теглена от катраненочерни сирийски кобили. Хоремхеб вървеше бавно до него. Следваха ги колесници с други от висшите офицери на Хоремхеб, също и членове на Царския кръг. Най-отзад се точеха безкрайни колони пленници. Узурпаторът и жената бяха почти напълно голи, омазани с фъшкии и вързани на волска кола. На вратовете им висяха надписи с извършените престъпления. Когато минаваха, радостните възгласи на тълпата преминаваха в освирквания и следваше дъжд от камъни, гнили плодове и каквото друго се намереше. Двамата пленници седяха сгушени, а зад тях се влачеха останалите, с примки около шията и оковани крайници. Минавахме покрай огромните сини врати на Светите места, чиито врати се отваряха пред нас под съпровода на гонгове и цимбали.