Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— Намерението ни беше — призна Азиру — да унижим силата на Египет. Да разгромим армиите му в открита битка, да разграбим големите градове и да разрушим храмовете — усмихна се той едва-едва — или поне част от тях. Да дадем на Египет урок, който никога да не забрави. Да предизвикаме бунт в Куш. Да въвлечем и либийците.

— А после?

— Да поискаме пълното изтегляне на Египет от Ханаан; да бъде признато правото ни сами да определяме бъдещето си; да влизаме в съюзи и сключваме споразумения с когото пожелаем. Да бъдат премахнати налозите и данъците, да престанем да изпращаме заложници и стоки в ненаситния търбух на Тива.

— А вътре в Египет?

— Това не ни засягаше. В Египет няма видим наследник, освен онова малко момче. Хетите се надяваха да се стигне до гражданска война, Египет да се разцепи отвътре.

Спрях колесницата.

— Значи не сте мислили за това кой ще носи Двойната корона?

— Какво значение имаше това за нас? — присмя се Азиру. — Щяхме да подкрепяме танцьорите от храма, докато са ни полезни. Мерире имаше голяма мечта. Не е ли вярно, че в историята на твоя народ — погледна ме открито той, — един първожрец е станал фараон? Мерире мечтаеше да се ожени за принцеса Анхсенамон!

— А Тутанкамон?

Азиру се задържа с ръце.

— Маху, развържи ме! Нямам намерение да скачам.

Забавих конете и отрязах грубите въжета около китките му. Той ми благодари с поглед, потри китки и взе меха с вино.

— А принц Тутанкамон? — повторих аз.

— Ето тук, Маху, мненията се разминаваха. Мерире, Куфу и поддръжниците им имаха свои планове за онова, което щеше да стане, когато завземат властта в Египет. Джосер смяташе Тутанкамон за самозванец — усмихна се на изненадата ми той.

— Но той е син на Ехнатон.

— Джосер гледаше на него като копеле на Митанийската маймуна.

— Хийа? — прошепнах аз.

Спомних си предсмъртните думи на Джосер и тайно се заклех, че Мерире ще плати за тази измяна. Ако Азиру казваше истината — а подозирам, че беше така, — Мерире нямаше да прояви милост към момчето. Продължих да разпитвам Азиру, но той вече беше казал всичко, което знае. Премина към други въпроси и с нежелание похвали скоростта и военните умения на Хоремхеб.

— И през ум не ми беше минавало, че ще ни нападне толкова бързо — призна той. — Е, лорд Маху, какво ще стане с мен сега? Военен съд?

Получи отговор на въпроса си още щом стигнахме лагера на Хоремхеб. Рамзес вече беше пристигнал и водеше цяла войска наемници, също и части от полкове, които бе събрал по пътя. Зарадвах се да видя някои от войниците, които оставих в Мемфис; те ме поздравиха с вдигнати чаши; посрещнаха ме като велик герой. Разбира се, бяха пияни и се радваха на плячката от победата. Подобно на жителите на Сайл, те бяха дошли само за да видят бойното поле, което Хоремхеб бе превърнал в поле на разрушението, море от черна пепел; цялата трева, дърветата и растенията бяха изгорени. С изключение на някоя напукана стена и ужасната мастаба, където бяха изтезавали пленниците, от лагера на узурпатора не бе останало нищо. Армията се беше изтеглила към Нил, за да се възползва от зеленината и сянката. Войници вече бяха изпращани обратно на юг. Други преравяха Делтата в търсене на бегълци.

Получих покана да се присъединя към Хоремхеб и Рамзес в павилиона им. Казах на Собек да пази кожената торба и Куфу, да изчака хората ми да изтрезнеят и да се изнесат далече от лагера, където ценните архиви и моят затворник щяха да бъдат в по-голяма безопасност.

Хоремхеб все още се къпеше в лъчите на победата, а Рамзес не скъпеше похвалите си. И двамата бяха пийнали и се изправиха, клатейки се, да стиснат ръката ми. Казах им, че съм взел Куфу за свой пленник. Рамзес понечи да протестира, но Хоремхеб кимна в съгласие. Разпитваха Азиру. Независимо от протестите ми Рамзес го удари в лицето и гърдите; подобни унижения понесоха и узурпаторът и жена му. Рамзес я накара да коленичи и започна да бута слабините си в лицето й, но накрая му омръзна и нареди и двамата да бъдат оковани за знамената пред палатката на генерала.

— Лорд Азиру — потупа го по рамото Хоремхеб и задърпа злобно брадата му. — Царският кръг вече е взел решение за съдбата ти.

— Аз ще умра.

Азиру бе успял да запази достойнство по време на обидите на Рамзес.

— Не, не — принуди го да се обърне Хоремхеб, без да изпуска брадата му. — Лорд Ай е оповестил присъдата на Царския кръг. Точно както предполагах. Хетските затворници и вождове да бъдат незабавно екзекутирани, също и водачите на наемниците. Техните последователи да бъдат изпратени в мините, а узурпаторът — окован във вериги. Но ти, принце, можеш да се върнеш в Ханаан, само че без очите си.