Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— А що се отнася до промените, извършени в мое отсъствие, докато аз се трудех за благото на всички? — попитах аз.

— Не си единствен, Маху. Всичко е съгласувано с останалите — продължи припряно: — Царският кръг е твърде многоброен. Трябва да бъдем по-делови, по-единни, с ясно разпределение на властта.

— Тоест искаш да се оттегля? Да оставя принца под твое попечителство?

Ай остави чашата с вино на масата и преплете пръсти.

— Изглеждаш отслабнал, Маху, лицето ти е по-изпито отвсякога. Успешната ти мисия на север те е направила още по-проницателен. Да, така е. Може би наистина е време да се оттеглиш. Богато имение? Плодородни земи? — той се надвеси над мен. — Може да си вземеш млада съпруга, да създадеш семейство. Да забравиш за държавните дела — той взе отново чашата.

— И Хюйи и Майа те подкрепят?

— Те знаят какво е нужно за благото на Египет.

— Обсъдили ли сте го вече с Хоремхеб?

— Не бързай, всяко нещо с времето си.

— Не е ли прекалено опасно? — попитах аз. — Предлагате ми да се оттегля, да се откажа от всичко. Кой ще бъде следващият? Хюйи? Или може би Пентжу? Той е просто лекар.

Ай ме погледна разсеяно.

— А ако откажа, какво ще стане тогава, Ай? — продължих аз. — Домашен арест? Трагична злополука? Отрова в храната или виното ми?

Ай поклати глава и изцъка едва доловимо с език.

— Царският кръг е разединен! — извиках аз и скочих на крака. — Разделен е на две: Хоремхеб и северната войска; Ай и южната войска, предвождана от твоята вечна сянка Нахтмин, умело подпомагани от Хюйи и Майа. Шансовете са равни, но ако Маху се оттегли и ти получиш настойничеството на младия принц Тутанкамон, везните ще се наклонят в твоя полза. Естествено — имитирах жестовете на Ай, — че аз няма да се откажа, няма да абдикирам, няма да се оттегля в някакво си имение. Ще си тръгна оттук и ще поема грижата за принца.

Ай понечи да ме спре, приближи се към вратата.

— На твое място не бих извикал капитана на охраната. Бях готов да жертвам живота си за безопасността на принца и добруването на Двете земи. Влязох в лагера на врага. Със Собек събрахме изключително ценна информация за Хоремхеб.

— За което сме благодарни — измърка Ай. — Наистина сме благодарни.

— Открих и архивите на узурпатора. Или, по-точно, тези на принц Азиру.

Леката усмивка изчезна от лицето му. Облегна се на вратата с ръце зад гърба и подпря глава. В някои отношения ми напомняше на дъщеря си Нефертити: нащрек, внимателен.

— В хода на битката такива документи лесно би могло да бъдат унищожени, но аз ги открих. Все още са у мен. О, лорд Ай, да не би генерал Хоремхеб да е пропуснал да ти каже? Сигурно защото не знае какво точно има в тази кожена торба. Открих писмо до узурпатора от теб. Как беше? Казваш, че пишеш от името на Царския кръг и двама пратеници ще отидат да се срещнат с него, че аз ще тръгна от Тива с баржа, че вестоносецът, донесъл това писмо, ще обясни останалото. Завършваш с изречението… да, ето как беше изречението: „Тази вест е важна, но не и вестоносецът.“ Кого изпрати, лорд Ай? Някой безпомощен писар или нещастен търговец? Или е бил някой от твоите наемници, снабден с пропуск и тайно писмо, което се е оказало и смъртната му присъда?

— Писах от името на Царския кръг! — излая той.

— С чие разрешение? — изстрелях аз. — Ще съберем останалите и ще попитаме кога ти е дадена такава власт!

— Но писмата бяха безвредни. Те просто казваха онова, което така или иначе щеше да се случи.

— Не мисля така, лорд Ай. Вестоносецът ти е разкрил подробности и за пътуването ни нагоре по Нил, за това, че водим принц Тутанкамон в Ахетатон. Може би точно благодарение на твоето писмо бяхме нападнати.

— Не съм им казал за това. Не това исках. Никога не бих оставил внука си в ръцете на един узурпатор.

— Не, така е, но по този начин си показал, как да се изразя, на узурпатора и на главния му съветник принц Азиру на чия страна си. Вестоносецът ти е носел послания, които за самия него вероятно не са имали особен смисъл, но не и за принц Азиру и другите около узурпатора. Може би дори знак, че при наличие на достатъчно време и след определени събития може и да преминеш на отсрещната страна. Затова е бил екзекутиран вестоносецът: онова, което е носел, е било по-важно от неговия живот.

Ай сведе леко глава и се взря напрегнато в мен.

— Това е просто плод на въображението ти — прошепна той. — Никой няма да ти повярва.

— Но със сигурност ще се заслушат. Ще повдигна въпроса защо принц Азиру бе ослепен и изпратен незабавно обратно в Ханаан. Не го искаше тук, нали? Не можеше да позволиш да се разприказва пред Царския кръг или да се опита да изтъргува живота и сигурността си срещу информация. И накрая стигаме до Мерире. Ти ли организира бягството му? А също и това на лорд Туту в Бухен? Искаше да се махнат от пътя ти. Искаше цялата случка да остане незабелязана — облегнах се на столчето и взех чашата вино. — Имам и затворник, жреца Куфу. Възможно е да се окаже източник на интересна информация. Ето как ще разгърна обвинението си. Лорд Ай, ти ръководи събранието на Царския кръг. Една фракция, Мерире и атонистите, представляваше сериозна заплаха. И двамата знаем, да не говорим пък за Мерире, че шабтите на Ехнатон бяха просто фасада, за да може Мерире да се представи като жертва, да пищи, че последователите му биват избивани от някаква тайна общност, вярна на стария ред. Ти не знаеше накъде да тръгнеш. Страхуваш се от Хоремхеб и нямаш пълно доверие на Хюйи и Майа, така че решаваш да обработиш Мерире, оставяш го да опипва внучката ти и да храни тайните си амбиции, които безмълвно подкрепяш, но не приемаш за свои. Узурпаторът се появява в Делтата. Мерире иска да отиде при него и решава да тръгне на север под претекст, че е царски пратеник. Той вече се е свързал с врага, знаеш как, като изпраща скрити послания в статуи и гравюри на Диска на Атон. Той иска да го придружа с надеждата, че ще взема принца с мен; ти го подкрепяш, без да знаеш за безумния му план да се опита да го отвлече. В същото време се съгласяваш с искането на Мерире крепостта Бухен да бъде дадена на последователите на лорд Туту. Освен това си в тайна комуникация с принц Азиру; доста двусмислено послание, но Азиру вероятно е достатъчно умен, че да прочете истината между редовете. После сядаш и чакаш. Ако узурпаторът бъде победен, скоро ще се отървеш от Мерире и фракцията му, за да можеш да се заемеш с новия проблем, генерал Хоремхеб и неговата армия победителка. С Нахтмин вече сте се заели с това, нали? Събирате войски и ги разполагате извън Тива. Разбира се, единственият проблем е, че някой може да се разприказва, но ти и за това можеш да се погрижиш. Един проблем ли казах? — усмихнах се аз. — Имах предвид два. Аз съм вторият. Искаш попечителство над принца, така че е време Маху да се оттегли. Не смееш да ме убиеш, защото това може да породи подозрения, да не говорим, че не е лесно да бъда убит. А и не искаш да влизаш в кръвна вражда със Собек и Джарка или пък да събудиш любопитството на генерал Хоремхеб — отпих малко вино.