Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

Небамум се беше отървал от ризницата си. Носеше проста бяла роба и сандали. Ухили ни се и каза на бръснаря да престане с бръщолевенето.

— Доста ще е горещо по пътя на Хор. Вземам шейсет колесници и резервни коне; някои от колесниците ще носят храна и вода, също и допълнителни стрелци. Тръгваме до един час. А, между другото, изглеждаш ужасно. Но — погледна ме той косо, — както ми напомни лорд Хоремхеб, ти си член на Царския кръг, лорд Маху. Наредено ми е да следвам твоите заповеди.

Бях прекалено изтощен да се занимавам с шеги и изпитах облекчение, когато оставихме лагера зад гърба си и тръгнахме по пътя на Хор, извън Делтата и в Синайската пустиня. Собек караше колесницата, а безценната кожена торба бе вързана сигурно в краката му. Аз се бях подпрял на перилото и гледах как широкият песъчлив път под нас променя цвета си на изгряващото слънце. Горещината стана толкова силна, че се наложи всяка колесница да си направи сенник, за да се предпази от пърлещите лъчи. Казват, че в Синай живеят демони и трябва да ви уверя, че бях склонен да го повярвам. Нищо освен безкрайни скали и хълмове, изгарящи под огненото слънце. Почти нямаше вятър, а ако изобщо се появеше, донасяше облаци прахоляк и пясък. От време на време минавахме покрай оазис с черни оголени дървета на фона на небето. Жегата потискаше дотолкова, че към пладне ослепителната белота започваше да си прави шеги със зрението. Пътят беше пуст. Няма стимул, по-силен от сблъсъка на две армии, способен да накара търговците да се изпокрият и да чакат кризата да премине.

При един самотен оазис спряхме да напълним меховете с вода и поседнахме до стените, които великият фараон Тутмос IV бе построил около кладенеца. Отначало помислих, че Хоремхеб е сгрешил, но после открихме следи от бягството на узурпатора: изхвърлени кутии, сандъци и оръжия. Двама от антуража вероятно са били ранени, защото труповете им, наполовина изядени от нощни хищници, лежаха в сянката на купчина скали. Покрихме се от обедната жега и продължихме преследването. Небамум пресметна, че нашите коне са свежи и добре нахранени. От друга страна, узурпаторът, независимо от преднината си в часове, зависеше изцяло от онова, което бе успял да вземе от бойното поле и укреплението. Група пустинни жители ни казаха, че са видели египтяни, но не са се приближавали прекалено.

Вечерта направихме лагер в един оазис; Небамум изпрати съгледвачи. За първи път, откакто бях намерил архивите на узурпатора, имах възможност да разгледам внимателно съдържанието на торбата. Колкото повече четях, толкова по-силно стенеше сърцето ми. Мерире и фракцията му бяха предатели, близки съветници на узурпатора, принц Азиру и конфедератите му, да не говорим за хетския двор. Имаше и други предмети, които се зарекох да пазя зорко. Един от тях ме озадачи: парче злато, тънко и фино, изобразяващо фараон Ехнатон, който се радва на слънчевите лъчи. Ехнатон, облечен с всички знаци на фараон, гледаше към слънцето с протегнати към даряващите живот лъчи. Отначало помислих, че е брошка или някаква дрънкулка, макар че нямаше дупка или щипка. Приближих го до огъня. Аз бях любител златар и в по-мирни дни обичах да ходя в работилниците в Тива или Ахетатон да наблюдавам работата. Всеки майстор си има почерк, свой начин на работа, но колкото по-внимателно оглеждах това изображение, толкова повече се засилваше любопитството ми.

— Къде според теб е изработено? — подадох го на Собек, който седеше отсреща до огъня и ме гледаше, като същевременно следеше някой от хората на Небамум да не се приближи прекалено.

— Би могло да е египетско — отбеляза той. — Забеляза ли, че е еднакво от двете страни? Не е дрънкулка или брошка. Може да е дар.

— И?

— Гравюрата е необикновена. Златото е много тънко. Не съм съвсем сигурен, че е египетска изработка. Виждал съм подобна работа — ухили се той — да се продава тайно из пазарите на Източна Тива. Бих предположил, че идва от Ханаан, изработена така, че да прилича на египетска. Ханаанските произведения са по-тънки, не толкова сложни и плътни като тези на работилниците на Тива или Мемфис.

— Ако нещо се случи с мен…

— Нямаш доверие на генерал Хоремхеб?

— Ако с мен се случи нещо — продължих аз, — пази тази торба, Собек. Сподели съдържанието й с Джарка. Той ще знае как да го използва, както и ти, за да предпазите принца.

Вдигнах поглед към звездите и се заслушах в рева на хиените и другите нощни хищници, привлечени към лагера ни от различните миризми.