Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— Направи го, генерале, и в Тива веднага ще се намерят хора, които да посочат как си узурпирал властта. Ако убиеш член на Царския кръг — приближих се аз, — какво ти пречи да убиеш и останалите? Сигурен съм, че Божия баща Ай и брат му Нахтмин не са бездействали в Тива. Нека позная! Предполагам, че са набирали нови войски. Не могат да контролират твоите в Мемфис, но Ай ще се погрижи след година да има две армии: една в Горен и една в Долен Египет. Убий ме, генерале, и ще започнеш гражданска война.

Хоремхеб стоеше с ръце на кръста и гледаше небето — същата поза, която заемаше още в Дома на учението, когато се чудеше дали да удари някого, или не.

— Мислиш ли, че съм предател, Маху?

— Не, генерале, разбира се, че не. Не съм намерил писма от теб в архива на узурпатора.

— Сигурен съм, че не си. Какво намери, Маху, хитър песоглавецо? Само ти можеш да мислиш за документи в разгара на битката.

— Нека го кажа така, генерале. Тези документи не представляват заплаха за теб. Ти имаш защитата на своите легиони.

— А ти — на хартиите — усмихна се Хоремхеб. — Маху, приятели сме, нали?

— И съюзници — добавих весело аз.

Хоремхеб изгрухтя весело.

— Чух какво си направил на Мерире. Пази тази кожена торба, Маху. Лорд Ай и други членове на Царския кръг идват към Мемфис. Ще се поразбързат, като разберат за великата ни победа; ще искат да се окъпят в лъчите на славата. Прав си за лорд Ай: той и брат му, и останалите са се заели да набират войска. Вече има два легиона: Славата на Куш и Силата на Ра. Строят нови житници извън Тива и всеки от шайката от Ахмин е назначаван на висок пост в Дома на живота, в храмовете — размаха ръце той — и къде ли не.

— Хюйи и Майа?

— Те са телом и духом с Ай.

— А Бухен? Туту и останалите?

— Не знам. Имаше бунтове в Куш, но щом новината за тази победа се разнесе, подозирам, че Мерире и атонистите или ще се разбягат, или ще се самоубият. В тази торба имаш достатъчно да изпратиш всичките на заколение, нали?

— Те са предатели — отвърнах аз. — Знаеш ли как са го направили? Мерире бе толкова запален да привлича нови привърженици към култа на Атон, че е изпращал статуи на Слънчевия диск през Синай като дарове за принцовете на Ханаан. Имал е дори наглостта, под прикритието на поста си, да изпрати такива и в двора на хетите.

— Е, и? — попита нетърпеливо Хоремхеб.

— Остави ме да довърша, генерале. Статуите от първожреца на Египет са свещени. Никоя гранична охрана не би посмяла да ги докосне.

Ченето на Хоремхеб увисна.

— Разбира се! — удари се по челото той. — Мерире е свещена личност, а същото се отнася и за неговите дарове.

— Статуетките са били кухи — обясних аз. — Изработвали ги в работилниците на храма в Ахетатон, направени така, че да побират свитък папирус, не задължително писан от самия Мерире, а от някой от неговите писари. Още не съм чел всичките, но дава информация за разположението на войската, за запасите в житниците, за качеството на реколтата…

— И ситуацията в Тива? Пази торбата — изръмжа Хоремхеб, после ме сграбчи за рамото. — Как се завърта колелото, а, Маху? Спомняш ли си като бяхме Чеда на Кап и се боричкахме за парче хляб с мед или зряла фурма в сусамово олио?

— Променило се е единствено това, генерале, че сега се боричкаме за въпроси на живот и смърт.

— Ще тръгнеш ли утре? Изпращам Небамум и ескадрона му след узурпатора. Ще ги придружиш ли, лорд Маху, за да доведеш онзи кучи син обратно? Жив или мъртъв, не ме интересува.

Обещах да го направя. Исках да съм далеч от тази касапница. Освен това започвах да се чувствам замаян и уморен от недоспиване. Върнах се да взема Собек и двамата се оттеглихме далеч от лагера, сред палмовите горички, които разделяха полето от малкия пазарен град. Бях прекалено уморен да отговоря на въпросите на Собек, така че грабнах нечие наметало, увих се добре и заспах като бебе.

На другата сутрин ме събуди Собек. Беше намерил малък огън и готвеше: сушено месо върху импровизирана скара, малко презрели зеленчуци, хляб от армейските хлебари. Ядохме лакомо, разделихме си кана бира и гледахме опустошението пред себе си. Армията на Хоремхеб заемаше цялата равнина. По-голямата част от лагера все още спеше; тук-там пукаше огън, слаби искри в онова полусънено време между нощта и деня. Бях се схванал; коленете и глезените ми протестираха шумно. Когато глашатаят на Небамум дойде и извика имената ни, едва успях да се изправя на крака. Полковникът се намираше в другия край на лагера, седнал на трикрако столче, докато бръснар се занимаваше с лицето и главата му. Малко по-нататък ескадронът се готвеше да потегли. Колесниците бяха почистени, конете — вчесани и нахранени, дори сбруите — лъснати.