Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

Хоремхеб нареди мястото да бъде изгорено. По пода бяха излети мехове с масло, донесени бяха храсти, всичко, което гори. Същата съдба сполетя Огненото поле. Кладите бяха разрушени, цялата земя — полята с масло, по което стрелците пуснаха запалени стрели. Нощта се озари от буйни пламъци и облаци дим. Укреплението също беше изравнено със земята; колибите и палатките бяха изпразнени. След като отрежеха дясната им ръка, труповете на враговете също бяха хвърлени в огъня.

Зловеща, страховита нощ на огън и дим. Всички звуци бяха погълнати от пукота на пламъците. Унищожението продължи почти до зори. Хоремхеб сякаш бе забравил за бегълците. Накара да донесат походния му стол при светлината на огньовете и проведе бърз военен съд срещу затворниците. Аз като член на Царския кръг седях от дясната му страна, а полковник Небамум — отляво. Първо доведоха хетските офицери. Хоремхеб ги призова да се защитят. Защо са нахлули в земите на Египет? Те, разбира се, можеха единствено да отговорят, че са наемници, привикани от узурпатора.

— В такъв случай — заяви Хоремхеб — по нищо не се различавате от престъпниците и пиратите.

Заповяда да бъдат обезглавени. Закараха ги в тъмнината. Малко след това се чу отвратителният звук на падащи върху човешки врат брадви, които се забиваха в пъновете под главите им. След това Хоремхеб се зае с останалите пленници. Египтяните бяха незабавно осъдени като предатели и бунтовници; щяха да бъдат изпратени в Сайл, Аварис и другите градове на Нил, за да бъдат екзекутирани и увесени за краката от градските порти. Някои от другите щяха да бъдат екзекутирани, останалите щяха да бъдат изпратени като роби в мините и кариерите на Египет.

От време на време Хоремхеб спираше за храна и вино. Моите крайници се обадиха. Стана ми студено. Спеше ми се. Хоремхеб обаче бе не само генерал, но и експерт по военно право; настояваше правосъдие да бъде раздадено бързо и безмилостно, като предупреждение към всички останали. Същевременно офицерите му налагаха дисциплина в лагера, арестуваха пияници, събираха жените, намерени в огражденията за роби, и изземваха под смъртно наказание всички трофеи и плячка. Построен бе импровизиран олтар на Амон Ра, заобиколен от знамената и символите на Хоремхеб, а с течение на нощта купчината отрязани ръце нарастваше. Мястото вонеше на дим, кръв и горяща плът.

Хоремхеб обяви, че е доволен, обърна се и посочи кожената торба, която Собек пазеше зорко.

— Лорд Маху, казах: всички трофеи.

— Лорд Хоремхеб — отвърнах аз. — Може ли да поговорим насаме?

Стенейки и мърморейки, той стана от стола. Избърса лице, изми ръцете си със сода и вода, макар да си оставаше опръскан с кръв, а по прашното му лице личаха ивици пот. Дори и спокоен, Хоремхеб не бе от най-лесните хора, но когато кръвожадността на битката го обземеше, бе свиреп и опасен. Бе успял да наложи волята си над войската на империята, хората му го смятаха за бог, а пороят заповеди, които бе раздал, докато седяхме в импровизирания съд срещу затворниците, бе приет без нито един протест. Купчината плячка бе висока най-малко два метра и широка поне пет. Имаше столове, маси, лъскави шкафове, легла, лични бижута, ценни буркани, мехове с вино и кутии с подправки. Хоремхеб изгрухтя доволно, направи ми знак и се отдалечи от съда и антуража си.

— Лорд Маху, имаш проблем със заповедите ми?

— Лорд Хоремхеб, а ти с моите? Нека ти напомня, че съм член на Царския кръг. Аз съм официален настойник на принца, имперски пратеник.

— Не ти личи!

— Как изглеждам и какво съм всъщност, генерале, са две различни неща. Аз съм твой равен, а не някой младши офицер.

— Кожената чанта? — изръмжа Хоремхеб и приближи лице. — Разбирам, че си напуснал бойното поле, за да я намериш?

— Аз съм Началник на полицията на Източна и Западна Тива, генерале, правата ми са в сила от Делтата на юг чак до Третия праг. Аз също съм Чедо на Кап, член на Придворния съвет, съветник на принца. Вие спечелихте велика победа днес, за която аз също имам принос. Аз установих, че узурпаторът е наистина такъв. Премерих силите на врага и ви дадох тази информация. Прецених, че Мерире е предател и трябва да бъде затворен. Ако бе продължил пътуването си на север, само боговете знаят какво щеше да се случи с мен, а дори и с теб. Що се отнася до онова, което намерих в палатката на узурпатора, то не е моя собственост, не е и твоя, а на Царския кръг. Ето защо няма да го предам.

— Мога да те убия — прошепна Хоремхеб в тъмнината. — Мога да те убия тук и сега — ръката му опипа бронзовата кама в изкусната ножница. — Или да те осъдя.