Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— Откъде си?

— Земята на хетите.

Небамум го удари предупредително по китката.

— Откъде си?

— От Сайл, в Делтата.

— Кой те изпрати?

— Владетелят на Двете земи — Ехнатон.

— Откъде знаеш, че е бил той?

— Носеше Пшента, Двойната корона.

— Как изглежда?

Сърцето ми подскочи, докато мъжът изреждаше черти на човек, който би могъл да бъде Ехнатон: висок, слаб, с изкривено тяло, широк ханш, издължено лице и загадъчни очи.

— Кои са най-приближените му съветници?

— Двама от вашите жреци, Куфу и Джосер. Следват го навсякъде.

— Кой друг?

— Хетски полковници. Командири от царската войска.

Мъжът отпи от виното, погледът му се премести върху мен, а в очите му прескочи искра, сякаш се забавляваше. Сигурно беше чул Небамум да споменава името ми. Остави чашата и ме посочи с пръст.

— Пита дали ти си лорд Маху — преведе писарят — и ако е така, защо не си редом с истинския фараон?

— Колко души? — повторих въпроса на Небамум.

— Общо около десет хиляди.

Небамум подсвирна изненадано; мъжът се ухили.

— Лъже — изсъска писарят.

— И кой друг? — настоя Небамум. — Кой съветва този така наречен фараон?

— Азиру, царят на Библос!

Откъм съветниците на Небамум излезе обща въздишка.

— Нищо кой знае колко изненадващо — прошепна Небамум. — Узурпатор, подпомаган от враговете ни в Ханаан, и, разбира се, от хетите, които обожават да се месят където не им е работа.

— Опиши жената — наредих аз. — Съпругата царица на фараона.

Мъжът хвана глава с ръце и заговори трескаво. Улових думата Нефертити.

— Много е красива — преведе писарят. — Червена коса и зелени котешки очи.

— В такъв случай е самозванка — усмихнах се аз. — Нефертити, която аз познавах, имаше сини очи. — Потупах писаря по китката. — Кажи му. Кажи му, че съм видял как Нефертити умира.

Преведе. Мъжът сви рамене и отпи жадно от чашата си.

— Казва ни каквото знае — заяви писарят.

Запитах се колко египетски знае всъщност онзи. Усмихна ми се с изпотрошени кървави зъби.

— Може би трябва просто да го измъчваме и убием накрая.

Промяна в погледа на мъжа.

— Знаеш езика ни? — подразних го аз.

Той направи движение, имитиращо прерязване на гърло. Разпознах думите „Герх е нарит сапт“.

— Какво каза?

— Казва, че всички ще умрем в нощта на Страшния съд. Прав сте, господарю Маху, наистина знае езика ни.

— Кой го е изпратил на тази мисия?

— Херипечиу, командирът на наемниците.

— Какво ще стане — наведох се аз и посочих към гърдите си, — ако отидем при този узурпатор като посланици?

Писарят преведе.

— Шеменсуйон — повторих аз египетската дума. — Шеменсуйон , царски пратеник.

— Сет сасеер сект саса.

— Глупости — подразних го.

— Пер кет — изрече той с презрение. — Саму сабас ебу, себа себу.

— Казва, господарю, че…

— Знам какво казва — задържах погледа на мъжа аз.

— Че ако отида, ще навляза в Огненото поле, Дома на мрака, където демоните и Поглъщачите ме очакват.

— Маху махез — мъжът се смееше, играеше си с името ми. — Маху махез.

— Значи ще бъда изяден от кръвожадния лъв? Погълнат от змията с лъвска глава?

Мъжът закима като щастливо дете. Писарят се върна към въпросите относно нападението. Този път мъжът беше много по-услужлив. Слушахме внимателно разказа му за това как плавали безпрепятствено по реката под фалшиво знаме, като се престрували, че са търговци на път за Мемфис, града на белите стени. Как никой не им се противопоставил, как през нощта се подслонявали в изоставени селища по поречието.

— Казва истината — съгласи се Небамум. — Лорд Хоремхеб ще се заинтересува. По реката плават бойни баржи, въоръжени мъже се движат безпрепятствено. На север от града има брегове, където спокойно може да се скрие цяла флотилия баржи. Попитай го дали е знаел, че принц Тутанкамон е тук.

Мъжът отвърна, че е знаел и точно затова са дошли: да отведат истинския син и наследник на фараона, както и сестра му.

— Как са разбрали? — попитах аз.

Мъжът сви рамене и започна да бълва неконтролируемо.

— Казва — преведе писарят, — че са знаели, но не знае откъде и как са разбрали.

— Имали ли са приятели тук? Съюзници, които са им помогнали.

Отново свиване на рамене.

— Той е младши офицер — намеси се Небамум. — Предполагам, че са се надявали да превземат къщата.

Замълча. Не желаеше да обсъжда този въпрос пред подчинените си офицери.

Разпитът продължи. Мъжът премина на египетски и отново започна да ни дразни. Накрая Небамум вдигна рязко ръка.