Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

Клечах с останалите. До нас долитаха приглушените шумове на врага. Напрежението растеше. Прошепнах на знаменосеца начело на стрелците да подготви хората си. Погледнах към двора долу и мълчаливите ни войници. Пешаците бяха подредени в арка, за да защитават тила и фланговете; дори домашните слуги бяха взели оръжие. Обърнах поглед отвъд стената. Либийци с дървени трупи приближаваха портата. Зад тях притичваха други с кожени стълби с дълги колове и куки от двете страни. Движеха се безшумно, все още убедени, че не ги очакваме. Кимнах. От двора изригна бойният вик на Египет. Небамум удари меча си в земята и изрева отново:

— Хор от Юга!

Стрелците се изправиха с обтегнати тетиви.

— Пускай!

Ревът на офицера бе последван от порой стрели. Хората ни подбираха целите си внимателно: онези, които носеха разбиващите греди, и хетските офицери. Писъци раздраха тишината. Бяха толкова близо, че стрелите ни нанесоха ужасяващи поражения. Нападателите отскочиха назад с пронизани от стрелите ни вратове, глави и лица. Вражеската линия се разруши и се скри обратно сред дърветата. Там се преорганизираха и под камшиците на водачите си подновиха атаката: вълни от мъже се изляха от тревистото укрепление с боен вик. Напредваха под прикритието на щитовете си и стена от стрелци, които не преставаха да обсипват парапета на укреплението. Сега нашите хора — прави или коленичили — бяха открита мишена. Тела падаха от стените или се свличаха с ужасяващи рани. Враговете ни имаха добро зрение и точност. Редиците ни започнаха да оредяват.

Гредите стигнаха до портата и стените; някои поставиха стълбите си и започнаха да се катерят. Част отблъснахме, но потокът от хора беше прекалено голям. Стрелецът до мен падна. Един либиец с кожа от пантера, боядисано лице и страховити татуировки на гърдите си се прехвърли през стената. Подхлъзна се в локва кръв и аз размазах черепа му с тоягата си в мига, в който нашите тръби дадоха знак за отбой.

Изтеглихме се от парапета и се втурнахме към двора и защитата на хората на Небамум. Едва бяхме заели позиция, когато първите редици на врага се прехвърлиха през стената. Повечето бяха моментално свалени със стрели, но напънът върху портата беше прекалено силен и не след дълго тя поддаде. Каруците бяха избутани и нападателите се покатериха върху тях. Все повече врагове изкачваха стената. Стрелците им излязоха на предна линия да покриват група ханаанци, които разчистиха каруците и другите препятствия пред портата, за да отворят път на порой от мъже. Прикриван от щитоносеца си, Небамум раздаваше заповеди. Стрелците ни изпращаха порой след порой в опит да заприщят потока от портата, но това бе невъзможно. Дворът пред нас се запълваше с вражески тела; използваха каруците, щитовете си и дори труповете за прикритие от стрелите ни и бавно и упорито се придвижваха напред.

От къщата долетя смразяващ кръвта вик. Небамум ми даде знак. Взех няколко стрелци и група Накту-аа и влязох в залата за аудиенции. Най-малко седем или осем души бяха успели да проникнат в къщата през един прозорец. Бяха избили слабата охрана и в момента се опитваха да изкачат стълбите. Тези мрачни, тежки сенки в изсушени животински кожи възпираха мечът и щитът на Джарка и стрелите на домашната прислуга. Дори Анхсенамон беше там, красива като Секмет Унищожителката, с лък в ръка и колчан, държан от Амедета. Трима от нападателите вече бяха повалени. Забързахме натам; пред нас се стрелна тъмна сянка. Бойното куче на Небамум беше успяло да се освободи от веригата си. Кръвожадният мастиф впи зъби в шията на един от враговете и го разкъса. Приближихме, без да спираме да сечем и пробождаме. Чух вик и се обърнах. Един либиец бе успял да се промъкне зад мен и сега стоеше с вдигната сабя и оголени зъби. Една стрела прониза гърлото му, а друга уцели гърдите му. Джарка с лък в ръка ми се усмихна, а зад него стоеше Анхсенамон. До ден-днешен не знам кой извика името ми или кой пусна първата стрела. Срязахме гърлата на ранените врагове и се опитахме да заковем отново прозорците. Наоколо се вдигаха облаци дим; жадните за плячка нападатели бяха навлезли в съседната къща. Вятърът донесе ужасени викове и писъци, но нищо не можеше да се направи. Забързахме обратно. В двора вилнееше кървава битка. Египетските редици успяваха да отстоят позицията си, но вече се бе разразил жесток ръкопашен бой. Хетските офицери водеха след себе си клин от отбрани бойци в отчаян опит да пробият и да се докопат до Небамум и офицерите му, а след това и да проникнат в къщата. От време на време стрелците се опитваха да пуснат стрели, но все повече се бояха да не уцелят свои. Откъм реката се издигнаха черни облаци дим.