Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

Добрах се до Небамум в мига, в който хетският клин успя да пробие. Последва ужасяващ кървав сблъсък на ножове, мечове и тояги. Земята под краката ни стана хлъзгава. Хетите бяха толкова кръвожадни, обладани от дива и безмилостна смелост, че за миг се запитах дали не са упоени или пияни. Правех каквото можех, двойно по-изплашен да не бъда сметнат за страхливец. Един от главните офицери на Небамум падна до мен в предсмъртна агония и почти ме повали. Започнахме да отблъскваме хетите и почти едновременно с това чухме тръбите и радостните викове на нашите хора. Нападението отслабна. Оцелелите хетски войници поглеждаха през рамо. Редиците пред нас заотстъпваха. Небамум извика, че е пристигнал ескадронът колесници. Разбира се, пространството пред портите беше прекалено малко за тях, но войниците, дошли с колесниците, вече се бяха заели с тила на врага. И което беше по-важно, в момента колесниците обстрелваха баржите. Отстъплението на врага беше спряно и дойде ред на кървава сеч. Нямаше милост. Убиваше се безпощадно. Дворът се давеше в кръв, а на места телата бяха натрупани на няколко реда. Част от враговете успяха да се измъкнат през стените, но бяха последвани; няколко души дори влязоха в къщата, но бяха заловени, изкарани и екзекутирани.

Най-накрая врагът свали оръжие. Имаше около четирийсет-петдесет пленници, грубо изтласкани към центъра, докато Накту-аа помитаха двора за оцелели. Египетските жертви бяха изтеглени извън портите, където набързо бе направена полева болница сред дърветата. Гърлата на ранените врагове бяха отрязвани, а онези, които можеха все още да ходят, бяха избутани при останалите пленници. Небамум нареди да бъде разчистена част от двора пред къщата. Знамената на легионите на Хор и Птах бяха донесени и поставени в центъра на набързо построен олтар в чест на Сет Унищожителя. Пленниците бяха избутани, подредени и принудени да коленичат с вързани зад гърба ръце. Небамум хващаше всеки един за косата и със собствената си тояга разбиваше черепа му. Зловещата тишина на тази касапница отекваше от стоновете на пленниците, възклицанията на другарите им и отвратителния тъп звук от удара на тоягата в череп и мозък.

Оцелели бяха двама хетски офицери. Отношението към тях беше по-различно. Небамум ги заведе в подземните тунели под къщата си. Нареди да бъдат увесени от гредите за китките, а под краката им да бъде запален огън. Заедно със Собек и висшите офицери на Небамум се събрахме в кръг. Присъедини се и главният писар на полковника, който разбираше езика на хетите.

Все още не се бяхме отърсили от кръвожадността си. Превързахме раните си на фона на жалните викове на ранените ни войници. Хетите бяха смели; странните им, подобни на папагали лица бяха облени в кървава пот. Подземието беше осветено от огньовете под краката им. Отначало се опитваха да сдържат писъците си, докато се гърчеха в агония. Миризмата от опърлената им плът беше отвратителна. Преводачът на Небамум нито за миг не прекъсваше разпита. И двамата отказваха да отговарят, така че Небамум накара по-възрастния, който носеше символите на позицията си около врата си, да бъде съсечен и ослепен. Разпитът продължи. Ослепеният, чиито очи хората на Небамум собственоръчно избодоха, загуби съзнание. Небамум нареди да прережат гърлото му, после се обърна към другия, чието лице бе сгърчено от болка. Писарят продължаваше да реди въпросите си като жрец — молитва. Офицерът знаеше малко египетски, но отказваше да отговаря. Най-накрая Небамум изрита кофата горящи въглища изпод краката му.

— Кажи му, че ако отговори на въпросите ни, ще му бъде отредена достойна смърт — нареди на писаря той. — Ще загине като войник.

Писарят преведе. Мъжът изглеждаше сякаш възнамерява да откаже. Небамум вдигна камата си и сграбчи лицето му точно под окото.

— Познавам обичаите на хетите — обясни той на писаря. — Ако бъде ослепен, никога няма да види Бога на бурите.

Писарят преведе. Тялото се отпусна. Известно време се полюшваше напред-назад, после каза нещо едва чуто. Писарят се усмихна на Небамум.

— Ще говори — обяви той — в замяна на чаша вино и достойна смърт.

Донесоха дълбок бокал за хетския офицер. Седеше с гръб към стената, с лице към мен, Небамум и придружаващите ни офицери. Зад нас се намираха двама нубийски стрелци с опнати тетиви. Отначало мъжът запя тихо на себе си и заклати глава напред-назад. И преди бях срещал хетски воини — сред наемниците, както и онези, които Ехнатон бе облякъл в женски дрехи и нарекъл свой Оркестър на слънцето. Пленникът беше просто младеж, едва ли имаше и двайсет години; на лявата си буза имаше синя татуировка. Писарят, който в момента записва всяка моя дума, ме пита защо си спомням такива подробности. Защото са картини, запечатани в съзнанието ми. Трябва да възстановя миризмата, вкуса, а след това и всичко останало се възвръща. Спомням си задушната миризма на подземието. Вонята за засъхваща кръв, изстиваща пот, на телата ни — все още настръхнали от трескавото вълнение на битката. Хетският офицер се молеше на своя странен Природен бог и отпиваше от виното. Небамум се пресегна и го потупа по китката с тоягата.