Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— Какво се опитваш да ми кажеш, полковник? Че не може да се има доверие на офицерите в другите градове?

— Очевидно е — сви рамене Небамум. — Скоро нашественикът ще тръгне на юг. Ще издаде декрети. На войските ще бъде даден избор: или да се бият, или да преминат на другата страна.

Благодарих му за съвета и се върнах в отредените ми покои. Анхсенамон гълчеше Джарка на висок глас, а когато влязох, насочи гнева си към мен.

— Държахте ме в кабина — отсече тя. — Трябваше да акостираме в града на баща ми; сега се намираме тук, заобиколени от смрадливи потни войници!

Затропа с пръсти по масата, дългите й нокти стържеха силно. До нея беше клекнал Тутанкамон и играеше с дървените си войници. Амедета ми обърна гръб, сякаш държеше да разгледа рисунката на танцуваща хесета — колоритна рисунка, привличаща погледа.

— Ваше височество, тези смрадливи потни войници — отвърнах аз уморено — са готови да дадат живота си за теб. Имам доверие на Небамум; той е воин от старата школа. Вие и Негово височество — принц Тутанкамон вдигна глава към мен и ми се усмихна — ще бъдете под негова закрила, а също и тази на Джарка и моите наемници. Те също биха дали живота си за вас.

Пухтеше и подскачаше, но по искрицата смях в очите й разбирах, че се преструва. На Анхсенамон никога не й пукаше къде се намира; вероятно дори беше заинтригувана от това, че се намира на място, където е съсредоточена силата на генералите Хоремхеб и Рамзес. Щеше да се възползва от всяка възможност да измъкне информация, да разпитва, флиртува и подкупва: всичко, за да увеличи властта си и тази на дядо си. Седна на подобния на трон стол; Тутанкамон се изправи и застана до нея. Погали главата му нежно и зашепна мили думи.

— И какво ще стане сега? — вдигна рязко глава тя.

— Аз ще продължа на север — обясних. — Ще изпратя съобщения до узурпатора, че искаме да преговаряме. Вие ще останете тук. След няколко дни генералите Хоремхеб и Рамзес ще пристигнат и ще доведат свежи войски от Тива и гарнизоните по реката.

— И?

— Ще има битка, която или ще спечелим, или ще загубим — съжалих за изреченото. Малкият Тутанкамон стоеше със сериозно лице и опулени очи. — Разбира се, че ще победим — добавих бързо, поклоних се и излязох, проклинайки се за глупостта си.

Изпратих Джарка при принца и помолих Собек да ме придружи на терасата на покрива.

— Там е по-хладно, а и никой не може да ни чуе — усмихнах му се аз.

Взех кана вино и две чаши. Собек ме последва по стълбите. Небамум вече беше поставил навес, а от четирите страни на ниския перваз бяха наредени възглавници.

— Какво ще правим? — попита Собек. — Ами ако Мерире ни води в капан?

— Подозирам, че точно това се случва. Колкото по на север се придвижваме, толкова повече вярвам, че сме част от една голяма конспирация. Мерире стои зад тези глупости. Страхувам се, че е тръгнал на север, за да разкаже на узурпатора всичко, което знае. Дори вече се питам — отпуснах се върху няколко възглавници аз — дали шабтите на Ехнатон не са негово дело?

— И какво предлагаш? — попи потта по врата си Собек. — Все още ли държиш да отидем на север и да положим врат под секирата?

— Имаме ли избор? Само да знаех какви са намеренията на Мерире — напълних чашите.

Със Собек спорихме в по-голямата част от следобеда, говорихме прекалено много и пихме не по-малко. Слязох да поспя и се събудих в ранната вечер, облян в пот и с горчив вкус от виното. Измих се, преоблякох се и се върнах отново на покрива; гледах залеза и си припомнях дните с Ехнатон, когато този момент беше свещен. От двора под мен долитаха стъпките на стражите и кучешки лай. Джарка се качи да ми съобщи, че принцът си е легнал. Отвърнах навъсено, че скоро ще сляза.

— Господарю, уплашен ли си?

Джарка стоеше на стълбите и се взираше в мен на слабата светлина.

— Джарка, спомняш ли си — приближих се аз — вечерта, когато убихме онези двама убийци и скрихме телата?

— Как бих могъл да забравя? — почти заседнаха в гърлото му думите. — Едното бе на жената, която обичах. Убихме нея и баща й и погребахме труповете между стените на къщата им — очите му се насълзиха. — Нощем сънувам кошмари. Отново съм в къщата, седя в килера, а духът й се появява, отначало мил и приятен, но после — скри лице в шепи той — после тя е дух, господарю Маху, видение в нощта. Сега се страхуваш от утрешния ден, нали?

— Много съм изплашен. Точно колкото в онази нощ: страхувам се да не греша, да не бъда наранен, не знам какво да направя.