Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

Изглежда, вече бяхме в реката. Зад нас се чуха веселите гласове на екипажа на другите баржи, осъзнали, че вече сме се измъкнали от наносите. Прекрасен ден. От двете ни страни се простираше плодородният чернозем, а отвъд се полюшваха златните и зелените поля с ръж, овес и жито. Постепенно блещукащите куполи на храмовете в Луксор и Карнак се скриха от погледа. Капитанът остави лоцмана и изрева на кормчиите да поддържат курса. Главният гребец започна химн към Хапи, Бога на реката: „Възхита към онзи, който ни води…“

Мъжете свалиха греблата и подеха песента. От другите баржи се чуваха приглушени химни. Слязох, Собек и Джарка ме последваха отпред на носа, където можехме да говорим, необезпокоявани от шпионите на Ай. Джарка разви килими, по-скоро рогозки, но за предпочитане пред твърдите дъски на кораба. Закусихме лека бира и вчерашен хляб, последвани от плодове в калайдисана купа. Собек топна пръст в бирата и внимателно изрисува четири йероглифа: три птици и седящ мъж, думата за „Пазете се!“.

— Да се пазим от какво? — подразних го аз.

Собек посочи кабината, после „Славата на Сет“.

— Пазете се от принцеса Анхсенамон, а също и от Мерире.

По време на бързата подготовка за пътуването го бях информирал за случилото се в Царския кръг, но не бяхме имали възможност да го обсъдим. В крайна сметка исканията на Мерире бяха приети. Щяхме да тръгнем нагоре по течението. Джарка щеше да заведе принца и принцесата в Ахетатон, а Туту и другите членове на антуража на Мерире щяха да се оттеглят към Бухен — великата крепост, която охраняваше пътя на Египет на юг, към земите на Куш. Аз и Мерире щяхме да продължим към Делтата.

— Изненадан съм — отпи от бирата си Собек, — че Божия баща, Ай, се е съгласил с всичко това.

— Лорд Ай нямаше избор, както и ние. Тива е опасна, изпълнена с недоволство. Шабтите на Ехнатон представляват заплаха за всеки, свързан с миналото, макар че трябва да призная, че…

— Какво? — не се сдържа Джарка.

— Объркан съм. Една част разбирам, друга — не. С Мерире, предполагам, ще бъдем защитени. Ахетатон е безопасно място за принца. Разбирам и желанието на антуража на Мерире да отиде на място, където ще се чувства в безопасност, и същевременно ни увери, че няма да представлява опасност за принца по време на престоя му в Ахетатон.

— Какво крои Мерире? — намеси се Джарка.

— Не Мерире ме притеснява — отвърнах, — а лорд Ай. Да кажем, че — потопих пръст в бирата и нарисувах кръг, — Царският съвет е просто рамката на колелото, а в центъра е Ай.

— А прътовете?

— Принцеса Анхсенамон — прошепнах аз. — Ами ако принцеса Анхсенамон от името на дядо си, Ай, се преструва и заговорничи да бъде съюзник и приятел на всичките фракции в Царския кръг?

— Включително Хоремхеб и Рамзес? — присмя се Собек. — Подобни офицери стоят далече от нея. Тя е дъщеря на Нефертити.

— Но е и дъщеря на фараона — отвърнах рязко. — Може да не се интересуват от нея, а от онова, което може да предложи. Един ден тя ще бъде царица на Египет и ако боговете са милостиви, майка на наследника на Египет. Знам, че е направила подобни постъпки към Мерире, а същевременно се свърза и с мен.

— Значи Ай контролира внучката си? — попита Джарка.

— Да. Използва я, за да открие какво се случва в отделните лагери.

— А убийствата? — намеси се Собек.

— Ами ако… — замълчах за миг. — Ами ако шабтите на Ехнатон са просто група убийци, хора като градинаря, контролирани от Анхсенамон и дядо й? Използват ги да нанасят удари върху онези, които, на пръв поглед, са предали Ехнатон. Поддържат усещането за опасност, за надвиснала заплаха…

— Тоест смъртта на генерал Рахмос е целяла да сплаши Мерире и останалите?

— Възможно е — чукнах чаша в тази на Собек. — Ами ако Мерире е наистина изплашен? Ай го въвлича в спор. Съгласява се аз да го придружа до лагера на узурпатора, като същевременно му предлага Бухен като безопасен пристан.

— Достатъчно отдалечен — съгласи се Джарка — както от Делтата, така и от войските на узурпатора, да не говорим за Тива и Ахетатон.

— Да, разбирам накъде биеш, Песоглавецо от юга — съгласи се Собек. — В момента Ай е разделил враговете много хитро. Мерире отива на север, поддръжниците му — на юг, а принцът се премества вън от опасност. Трябва да призная, че има някаква изкривена логика, макар да играе опасна игра. Ако този узурпатор поеме на юг и поддръжниците на Мерире решат да го подкрепят, те се намират в една от най-могъщите крепости на царството, портата към златните мини на Куш.