Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— При две условия — отсече Мерире.

— Ако заминеш, трябва да стане до една седмица. Достатъчно време загубихме с този въпрос. Съжалявам за нападенията. Смъртта на генерал Рахмос причини много мъка и болка. Веднага щом заминете, ще спазим официалния ден на траур. Що се отнася до нападението срещу лорд Маху, ще бъде разпоредено цялостно разследване. Така че, лорд Мерире, какви са твоите условия?

— Първо, принц Тутанкамон трябва да бъде изведен от Тива. Случилото се вчера доказва, че на този град не може да се има доверие. Тук има много, които мразят Атон и са врагове на онези, които служат на Единствения.

— И къде трябва да бъде заведен? — попитах аз.

— Обратно в Ахетатон. Там ще е в безопасност.

— Но градът умира — отсече Рамзес. — Къщите са порутени, дворците — изоставени.

— Въпреки това е по-безопасно — настоя Мерире. — Не сте ли съгласен, лорд Маху? Може да направи опит от източната пустиня, но теренът е труден и контролиран от часовои по върховете. Единственият друг подстъп е откъм реката, а той може лесно да се защитава.

Избухна всеобща препирня. Погледнах Ай за насока, но той отвърна с ясен поглед. Такъв беше Божия баща! Ай беше решен да се противопостави на този узурпатор в Делтата; всичко останало трябваше да изчака. Помръдна глава и ме погледна косо, докато пръстите му си играеха с нагръдника в синьо и златно. Този поглед беше достатъчен. Ай беше готов да съдейства на Мерире и вероятно би ме посъветвал да сторя същото. Първожрецът беше направил хитър ход. Тива наистина беше опасна. Каквото и да казваше Анхсенамон, само боговете знаеха кои наистина са шабтите на Ехнатон. Отбраната на Ахетатон беше лесна и там Тутанкамон щеше да е в безопасност.

— Господарката Анхсенамон ще го придружи ли? — попитах.

— Господарю — разпери ръце Мерире, — кой ще придружи принца, решаваш само ти, официалният настойник. Аз просто казвам, че градът на Атон е по-безопасен.

— И пълен с твои поддръжници — извика Рамзес.

Хюйи и Майа кимнаха в съгласие.

— Мои поддръжници? — отвърна Мерире. — Онези, които подкрепят мен, подкрепят и вас, както, не се съмнявам, онези, които подкрепят теб, подкрепят и мен. За принца ще се грижи свитата на Маху. Какво намекваш, лорд Рамзес? Че някоя фракция ще отвлече принца и ще го короняса? Та фараонът може да бъде коронясан само в Мемфис, където са твоите войски, или в Тива. Емблемите за коронацията ще останат тук.

— Но градът на Атон ще е пълен с твои поддръжници — настоя Рамзес, — онези, които следват култа на Атон.

— Както Тива е пълна с наши врагове — додаде Туту.

— Стигнахме до второто ни искане — продължи Мерире необезпокояван. — Лорд Туту и другите последователи на Атон ще се изнесат от Тива. Убийството на генерал Рахмос ясно показа каква е опасността от оставането тук. Желая да им бъде дадена закрилата на великата крепост Бухен.

— Внимателно, внимателно, не се отклонявайте от курса!

Лоцманът и капитанът на нашата разкошна царска баржа „Радостта на Изис“ стояха на високия нос над златната статуя на богинята Изис и внимателно отмерваха дълбочината, за да ни изведат от пясъчните наноси в средата на течението. Нил беше в края на разлива си, но все още беше силен и бърз, а скритите пясъчни наноси бяха опасност дори за най-опитните плаватели.

Напуснахме Тива рано сутринта, три дни след срещата на Царския кръг. Ай бе настоял за бързина, ето защо царската и съпътстващите я военни баржи бяха светкавично приготвени. Небето вече бе обляно в пурпур. От съседната баржа „Славата на Сет“ долитаха химните на Мерире и неговия антураж към Слънчевия диск, необезпокоявани от виковете и заповедите на собствения им капитан.

Собек и Джарка седяха пред кабината в центъра на кораба — дълга, висока стая, украсена отвътре и отвън със златисти, сини, червени и зелени ромбове. Огромната мачта се извисяваше над нас с опънати червени платна. Гребците седяха в готовност, но съдът бе все още в ръцете на капитана, неговия лоцман и кормчиите на двата рула на изпъкналия нос, издялан във формата на ръмжащото лице на Секмет Унищожителката. Покатерих се до палубата на стрелците и огледах петте огромни бойни баржи, пълни с пешаци и царски телохранители, които щяха да ни придружават през по-голямата част от пътуването. Принц Тутанкамон и принцеса Анхсенамон си почиваха в кабината. На принцесата бе разрешено да вземе със себе си само Амедета, докато за принца прецених, че ще е най-безопасно да е под грижите единствено на Джарка.