Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— Копие! — извиках.

Капитанът плъзна копието по пода. Вдигнах го, промъкнах се покрай мебелите и се отблъснах навън. Капитанът ме последва, свали наметалото си и го натъпка под вратата, за да запечата змиите вътре.

— Господарю, добре ли сте?

— За човек, който би трябвало да е мъртъв — забърсах потта по челото си аз, — може да се каже, че съм доста добре.

— Случайност?

Взрях се в кървясалите му очи.

— Една змия, капитане, може би! Три или четири в купчина пране… не ставай смешен! — седнах на стола в преддверието и посочих вратата. — Оставете нещата така за известно време, поне един час. Когато отворите вратата, ще намерите змиите близо до мангалите или маслените лампи. Свикнали са на слънце и търсят топлина. Стаята трябва да се претърси от горе до долу. Искам и да разберете кой е донесъл кошницата с пране.

Седях и изчаках треперенето да спре. Пристигна Собек. Разказах му случилото се и го помолих да провери Дома на обожанието. Върна се.

— Всичко е наред — издърпа един стол и седна пред мен. — Доста злокобен ден за теб, а?

Капитанът на охраната се върна и обяви, че две жени са внесли прането в стаята ми.

— Не го ли претърсихте?

— Претърсихме го — протестира той. — Но змиите вероятно са били на дъното. Когато вдигнеш капака на кошница с пране, господарю, обикновено не си мислиш за змии.

Изревах да не се прави на саркастичен и наредих да арестува двете жени и да ги доведе. Собек ми наля вино. След малко две жени, които разпознах като прислуга в царските покои, бяха довлечени с набръчкани от сън лица, ужасени от обвиненията, отправени срещу тях. Очевидно охраната не беше много мила, от устната на едната жена течеше кръв. Допряха чела о пода пред мен и огласиха стаята с плача и виковете си. Стъпих на главите им.

— Погледнете ме — наредих им и отместих крака.

Двете жени вдигнаха облените си в сълзи лица.

— Капитанът ви е казал, нали?

Последваха още писъци от по-възрастната, но по-младата, очевидно дъщеря й, ме погледна озлобено.

— Ще умрем заради нещо, което не сме направили.

Наредих на майка й да замълчи и се обърнах отново към нея.

— Защо, какво направихте?

— Бяхме в пералнята — започна забързано тя. — Ядяхме хляб и пиехме бира, обичайното ни меню. Тъкмо бяхме свършили с работата си. Пристигна вестоносец. Помислихме, че е един от уредниците. Каза, че трябва да занесем прането в стаята ви, и то веднага. Кошницата беше пред вратата.

— Но вие бяхте донесли чисто бельо по-рано днес!

— Каза, че е било разлято вино и трябва веднага да занесем кошницата. Така и направихме, охраната ви го претърси и го оставихме в стаята. Учудихме се, защото на леглото нямаше никакви петна, беше както го бяхме оставили по-рано. Господарю, ние сме просто слуги. Правим каквото ни се каже.

Огледах двете жени внимателно и разбрах, че са невинни. Пресуших обкования със злато бокал и го връчих на жената.

— В бъдеще приемайте заповеди само от хора, които познавате. Сега си вървете!

Наредих на капитана да разчисти стаята и седнах за малко при Собек.

— Преди да попиташ — протегна крака той, — ще кажа, че може да е всеки. Това е истинската опасност тук, Маху. Не е като в битка, където знаеш кой е приятел и кой — враг.

Онази нощ спах при принца и се събудих рано, за да се приготвя за полагането на тържествения обет в Залата на духовете. Обръснах се и се измих старателно. Облякох най-хубавата си роба от бял, плисиран лен, препасан с колан в синьо и златно, а на врата си сложих златна яка. Отидох да поздравя принца, после тръгнах по дълги, ечащи коридори до централния двор с внушителните статуи на Анубис и Хор. Останалите от Царския кръг се бяха скупчили в основата на стълбището заедно със свитите си. Отидох сам, решен да покажа, че случилото се през нощта не ме е изплашило. Новината, разбира се, вече се бе разпространила. Всички до един дойдоха да изразят възмущението си; да покажат желание извършителят на такова нападение да бъде намерен и екзекутиран. Благодарих мрачно.

Първожрецът Анен слезе по стълбите, следван от помощниците си с бръснати глави, облечени в най-чистите си роби и почти скрити зад облаците тамянов дим. Подредихме се в официална процесия и се качихме по стъпалата към Залата на духовете през огромните обковани в бронз врати, покрай ярко украсените колони с всеки съществуващ цвят в надписи и рисунки на отдавна мъртви фараони. Тук божественият хор беше готов и пееше химн в чест на боговете на Египет. Положихме свещения обет: да служим на нашия принц вярно и да спечелим щедростта на боговете за добруването на Томери, Царството на Двете земи.