Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

Напълних бокалите, върнах се, седнах на столчето и вдигнах поглед към нея. „Ти си дъщеря на Нефертити, ако не на външен вид, то със сигурност по душа“, помислих си. Сякаш разчела мислите ми, Анхсенамон ощипа върха на носа ми — любимият жест на майка й.

— Знаех, че ще дойдеш, Маху. В Тива си само от няколко месеца. Не можех да те потърся сама, трябваше да изчакам ти да го направиш. Така че ще ти кажа истината — усмихна се тя. — Или поне част от нея. Аз съм с теб и принца, не с дядо ми. Той има свои амбиции, така да се каже — изкиска се на изненадания ми поглед. — Докато Тутанкамон е жив, Ай, Хоремхеб и останалите хиени са под контрол. Но ако моят полубрат умре, при кого ще отиде двойната корона?

— Ти можеш да управляваш като царица — отвърнах. — Няма да ти е за първи път.

— Но кой ще ме подкрепи, Маху? Дядо ми? Хоремхеб?

— Хатшепсут е управлявала сама.

— История! А и тя се омъжила за полубрат си, така че винаги е имало мъжки наследник. Между мен и бездната, Маху, няма нищо.

— Значи Ай мечтае да стане фараон? — засмях се аз. — Не е немислимо.

— Да, също и други, Маху! Хоремхеб твърди, че е незаконороден наследник, носещ кръвта на Аменхотеп Великолепни. И защо да се задоволи с това? Ами генерал Рамзес? Или дори Хюйи и Майа?

— Не — поклатих глава аз.

— Или дори Мерире? Точно затова всички са обединени срещу този узурпатор. Тук, на юг, има достатъчно претенденти за короната, нямаме нужда от такива и на север.

— Мерире? — подиграх се аз.

— Той гледа на себе си като на първожреца на Атон, духовния наследник на баща ми, само че е корумпиран и лицемерен. — Тя се приведе по-близо, устните й бяха само на няколко сантиметра от бузата ми. — Знаеше ли, че нашият първожрец ме кани на своите вечери и гуляи? На няколко чаши призна, че би се радвал да види двете ни с Амедета на едно легло. Мръсник, Маху, с безкрайна амбиция и недостатъчно талант за нея. Тези неприятности в Делтата… подозирам, че Мерире има пръст, независимо какво казва! Когато си пийне, става глуповат и дърдори като пиленце. Но трезв Мерире е не по-малко опасна заплаха от останалите. Маху, ами ако — отдръпна се рязко тя, — ако Мерире и атонистите използват този узурпатор, за да разчистят шахматната дъска от всички вас, Хоремхеб, Рамзес и останалите Чеда от Кап? Колко дълго мислиш ще оцелее младият Тутанкамон? Или пък аз? — устните й се разтеглиха в пресилена усмивка. — Макар че Мерире има амбиции в тази насока: да се ожени за мен, когато се обяви за фараон на Египет.

— Не — поклатих глава невярващо. — Имам шпиони в Източна и Западна Тива. Собек и Джарка пресяват клюките като зърно от плява.

— Нима мислиш, че Мерире ще каже на някого? — изсмя се Анхсенамон. — Знаеш ли къде се намират съкровищата на баща ми?

Стана и тръгна из стаята и с гръб към мен свали шала и облече риза без ръкави. После уви отново шала и се върна да отпие малко вино.

— Откъде знаеш всичко това, Ваше височество?

— Защото Мерире мисли, че съм на негова страна.

— А защо ще си мисли такова нещо?

— Защото му казах, че шабтите на Ехнатон са секта убийци, контролирани от теб.

— Какво? — подскочих толкова силно, че чашата падна и се разля.

Леопардът скочи на крака, но Анхсенамон се обърна и го успокои. Величествената котка се протегна, без да отделя кехлибарените си очи от мен, после се свлече отново на пода.

— Чуй ме, слушай — настоя тя. — Шабтите на Ехнатон не съществуват. Градинарят беше съблазнен от Амедета, която му плаща да избива дребни чиновници, поддръжници на кръга на Мерире, атонисти, които на пръв поглед са се отказали от Великата визия.

— Един човек!

— И защо не? — засмя се тя. — Ти си началник на полицията, Маху. Убийства и грабежи в Тива стават всеки ден, а нощем градът е по-опасен от развъдник за крокодили. Реших да ударя Мерире; градинарят беше моето оръжие. Същевременно приспах подозренията му. Той вярва, че се противопоставям на дядо си и чедата от Кап.

— И какво възнамерява да прави?

— Накрая да завземе всичката власт.

— Но защо не се изправиш срещу него? Кажи всичко това на дядо си. Ай и останалите ще го разкъсат на парчета.

— На базата на какви доказателства, Маху? Приглушени разговори? И как ще убедя Божия баща Ай, да не говорим за останалите, че не съм била част от заговора на Мерире?

— Тогава защо уби Рахмос? Мерире ще реши, че вината е моя.

— Маху, в неговите очи ти и останалите вече сте виновни. Рахмос беше опасен.

— Той беше стар войник, страдащ от треска.