Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— Беше опасен за мен, Маху. Ай го беше избрал.

Анхсенамон замлъкна и затвори очи.

— Как да ти обясня, Рахмос имаше известни резерви спрямо амбициите на Мерире.

— Разбира се — прошепнах, — и ако Ай успееше да го привлече на своя страна, той можеше да му разкаже в какво е била замесена принцеса Анхсенамон.

— Да не би да казах само Божия баща Ай? — засмя се тя и отвори очи. — Или аз? Не — поклати глава. — Рахмос беше ухажван и от някогашните си приятели Хоремхеб и Рамзес. Те също не са стояли без работа.

Оставих чашата вино и скрих лице в длани. В казаното от Анхсенамон имаше логика. Царският кръг се разпадаше; единствената брънка беше Тутанкамон. Ако той умреше, щяха да се оформят три фракции: генералите, водени от Хоремхеб и Рамзес; великите благородници и чиновници, Ай, Хюйи, Майа и вероятно аз самият; и накрая атонистите, водени от Мерире. Вероятно всички щяха да се опитат да привлекат другите на своя страна. Съюзите щяха да бъдат несигурни, хората да сменят лагери. Нищо не беше ясно. Хоремхеб и Рамзес разполагаха с полковете на Мемфис, но Ай имаше войските на Нахтмин и наемниците около Тива. Какво щяха да изберат Хюйи и Майа? Да не споменаваме Пентжу и Собек? Последният контролираше бандите на Тива и би бил полезен при всеки опит за преврат.

— Значи шабтите са просто плод на твоето въображение?

— Да. Описах ги като фанатици, дълбоко предани на паметта на баща ми, действащи сами или контролирани от някоя от фракциите в Царския кръг. Обещах на Мерире да разбера дали още някой е замесен — примигна тя красиво. — Освен теб, разбира се.

— И какво друго му предложи?

— Да предадеш принца на неговите грижи. — Анхсенамон ме потупа по бузата. — Не ставай глупав, Маху, единственото, което съм предложила, е самата себе си. Мерире едва не се задуши от вълнение.

— И сега шабтите ще изчезнат?

— Естествено. Достатъчно хаос причиних. Градинарят изпълни предназначението си. Мерире вярва, че отношенията ни с Божия баща Ай са охладнели и аз търся нови съюзници.

— Споменавал ли е нещо за узурпатора в Делтата?

Поклати глава:

— Само намеци. Веднъж, когато беше доста подпийнал, Мерире се размечта какво би станало, ако баща ми се завърне, но това е всичко. Така, Маху, сега вероятно ще попиташ защо ти казвам всичко това. Чух за решението на Царския кръг. Ти и Мерире ще бъдете изпратени на север да преговаряте.

— Кой ти каза това?

— Маху, не забравяй, че ти обещах само част от истината. Споделих малката си тайна, за да те предпазя. Предупреждавам те. Сега, когато знаеш част от онова, което знам, ще се пазиш от Мерире. Бъди нащрек; прави каквото трябва.

— Разбира се — прошепнах, — ако нещо се случи с мен, Тутанкамон ще стане още по-уязвим, а колкото по-уязвим става…

Анхсенамон притисна пръсти в челото ми.

— Двамата с теб, Маху, сме силно свързани с моя полубрат. Ти си единственият, на когото баща ми се доверяваше, дори когато мозъкът му беше объркан, а разумът му се изпари. Той повери Тутанкамон на теб, а по този начин ти повери и мен. От всички хиени ти си най-верен. Нямаш амбиции — отдръпна глава и се засмя. — Или поне така си мисля.

— Откъде си толкова сигурна, че узурпаторът е лъжец?

— Бих могла да кажа, че просто знам — замлъкна и потрепери леко от влезлия през прозореца вятър. — Мразя тъмнината, Маху. Баща ми седеше на тъмно; взираше се в мен и сестра ми Меритатон. Често ни предизвикваше: може ли да ни има доверие? Ние отговаряхме, че сме негови дъщери и съпруги, но той клатеше глава. Понякога ни обиждаше или просто седеше, прегърнал чаша вино, и мърмореше под носа си. Меритатон беше слаба, често ужасена и дълбоко отвратена от това, че е съпруга на собствения си баща — вдигна чашата ми и я върна в ръката ми. — Накрая бях прокудена от присъствието на баща ми, остана само Меритатон, после майка ми се върна. След като Ехнатон изчезна и Нефертити се обяви за регент, Меритатон призна… не знам дали е казвала истината… — Анхсенамон се взираше в мен, без да мига, — че Ехнатон не е изчезнал! Бил е убит от майка ни, а тялото му е скрито в Ахетатон.

Зацъка с език и леопардът стана и дойде да седне в краката й. Анхсенамон го почеса нежно зад ушите и котката замърка гърлено.

— Изненадан ли си, Маху?

— Не от това, че Ехнатон е бил убит, а че това е дело на Нефертити.

— Любовта им се бе превърнала в омраза.

Направих физиономия.

— Малко ми е трудно да го повярвам. Откъде Меритатон е знаела всичко това?

— Защото Нефертити й е казала.