Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— Сред бръснатите глави има такива с доста екзотични вкусове — отвърна Собек. — Но който и да го е подкупил — имам предвид градинаря, е бил готов да го жертва. Подозирам — прибра рубина в кожената си кесия той, — че ако бе имал време, истинският убиец щеше да се отърве от градинаря и да си вземе рубина така или иначе. Искам да кажа, след като облеченият в раираното наметало бъде умъртвен.

— Кой — намеси се Джарка — е този истински убиец?

— Анхсенамон ме нарича Раираната хиена — прошепнах.

— Пази се от чужда жена — повтори старата максима на Ани Собек, — която не е позната в града. Тя е вода тиха и безкрайна — размаха пръст пред лицето ми. — Пази се от такава жена.

— Благодаря много за ценния съвет. А, между другото, Джарка, нали се сещаш за онази рисунка с пеликаните в Дома на обожанието? Погрижи се утре да бъде сменена, махни сцената с ловеца и мрежата.

Навлязох навътре в двореца по изрисуван коридор. Прозорците и от двете страни гледаха към градини, но тук не бяха поддържани добре и миризмата на бурените се смесваше с тази на цветята. По беседки и ниши пазеха наемниците на Нахтмин. От двора под мен чух някакъв слуга да реди проклятието срещу крокодили — понякога тези речни зверове следваха напоителните канали и стигаха до двореца, където се криеха сред тревите и храстите. Смразяващата, зловеща молитва долетя нагоре:

Пресякох обляния в светлина двор; стражите отстъпиха встрани, обкованите с мед врати се отвориха. Влязох в женските покои, в чийто център се намираха спалните на Анхсенамон с колони на червени и жълти лотоси, лъснати плочки на пода и стени, украсени с ярки картини. Лакеи, слуги и чиновници бяха полегнали наоколо: началникът на маникюристите на Нейно височество, надзирателят на благовонните масла и парфюми, държачът на царските сандали, пазителят на бижутата, отговорникът за дрехите — все евнуси с увиснали шкембета и гърди като бременни жени. Те сплетничеха и се движеха официозно сред облак от парфюми, като се преструваха на заети. Котка преследваше черно-бяла маймуна, която се покатери по една колона, пищейки ядосано. Сляп музикант с мъртви очи подръпваше струните на лира. Танцьорки и акробатки в оскъдно облекло с множество броеници, тела, покрити с ароматна пот, и коса, събрана във високи плитки, се опитваха да разчистят пространство, за да се упражняват, като същевременно флиртуваха със здравите офицери наемници.

Минах през още врати; трегерите и колоните им бяха гравирани с дантелени надписи. Влязох в малка стая, която служеше като параклис; там група облечени в кожи от пантера жреци с бръснати глави палеха мангали с тамян пред статуя на Тутмос. Някога това беше сърцето на Великия дворец на Аменхотеп Великолепни, дядото на Анхсенамон, който обичал да събира грънци и кобалтовосини вази и с удоволствие покривал стените със символите на безбройните египетски божества: гъската на Амон, бика на Птах, козела на Озирис, овена на Кнум. Въздухът беше сладникав от напоената с парфюм мас и аромата на безчет кошници с цветя, както и от дима на тамяна от малките кадилници, тлеещи по ъглите. Един иконом ме спря пред Изрисуваната зала. Почука, после отстъпи да вляза. Потръпнах от силния парфюм, а босите ми стъпала почувстваха праха от лапис лазули по пода. Наоколо бяха разхвърляни ковчежета и сандъци с отворени капаци. Лампи и свещи светеха и се отразяваха в струпаните на куп роби. Питомна гъска изкряка, седнала на една маса маймуна ядеше слива, а сокът се стичаше по пода. От двете страни на завесата имаше два бюста на Ехнатон от черно дърво, чиито очи от яспис се взираха невиждащо в тъмнината — напомняне за присъствието му, което предизвика разместване на сенките в душата ми. На светлината на маслените лампи на пода гравираното лице излъчваше своеобразен зловещ живот, сякаш бе все още обладано от силата на този мистериозен фараон.

Икономът се поклони по посока на бюстовете, после дръпна завесите. Анхсенамон седеше на висок стол, заобиколен с маслени лампи. С изключение на препаската и прозрачния воал около раменете, беше напълно гола. В момента нейната приятелка и неразделна спътница Амедета, която изпълняваше и ролята на главна придворна дама, намазваше лицето й. На външен вид бяха почти еднакви. Амедета беше малко по-голяма, но пък имаше същото чувствено лице, очи на кошута и красива уста. Облечена беше в прозирна роба и се носеше около Анхсенамон с буркан мазило във формата на две пилета, овързани за жертвоприношение. Движеше се безшумно, тялото й се полюляваше под робата, тежките плитки на напарфюмираната й перука почти скриваха лицето, а на врата й висеше сребърна огърлица. Двете с Анхсенамон си шушукаха нещо. Когато се приближих, започнаха да рецитират любовна поема на висок глас — два красиви ритмични гласа изричаха думите заедно: