Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

В Мемфис полковник Небамум, главният щабен офицер на Хоремхеб, ни настани в дома си — елегантна двуетажна къща с изглед към реката. Запали тамян на Сет, Вестоносеца на битките, и бързо се върна на проблема, който толкова бе разгневил антуража ми.

— Защо — попита той и вдигна поглед към сенника, който хлопаше от силния вятър, — Царският кръг в Тива не реагира по-бързо? И най-вече защо си довел принц Тутанкамон и принцеса Анхсенамон в Мемфис? Не беше ли решено от Царския кръг да бъдат оставени в Ахетатон?

Собек и Джарка, да не говорим за Мерире, бяха отправили подобни протести, но по този въпрос бях непреклонен. Боях се от беззаконието и най-мрачните си предчувствия. Обясних на полковник Небамум, че принцът и принцесата ще бъдат поверени на него тук, в Мемфис, докато отмине настоящата криза. Седналият до мен Мерире зацъка с език и поклати глава, но нямаше достатъчно власт да ми се противопостави. Небамум, в целия си блясък, със златни огърлици и сребърни пчели за храброст, не възрази. Обещах и преди да напусна Мемфис да издам официални писма, с които поемам отговорност за направеното. Небамум отпи от виното си и кимна. Що се отнасяше до въпросите за реакцията на Царския кръг на събитията в Делтата, отговорих, че най-добре е командващият му офицер да го информира лично, когато пристигне. Небамум разбра намека и отбеляза шепнешком, че още откакто са чули новината, полковете в града са в бойна готовност.

— А узурпаторът? — поинтересувах се аз. — С какви сили разполага той?

Небамум примига на силното слънце.

— Знаем, че е завзел Аварис, а лагерът му се намира в полята в близост до града. Има около хиляда колесници, две хиляди пешаци и безброй наемници.

— Наемници?

— Либийци и кушити, известен брой от морските народи, но преди всичко хети.

— Мислиш ли, че хетският цар стои зад този самозванец?

— Казах ти каквото знам — отвърна Небамум. — Използвал съм всички налични шпиони. Разпитал съм какви ли не търговци, пътуващи и местни, но вражеският лагер е строго охраняван. Изкопали са ров от всички страни и са издигнали висока ограда. Всеки вход се охранява. Ако някой бъде сметнат за шпионин, бива незабавно екзекутиран. Казват, че истинска стена от трупове на колове огражда лагера. Вонята им се носи на километри.

— Какво чака узурпаторът? — попита Мерире.

— Повече войски — обясни Небамум. — Знаем също и че изпраща групи да правят набези по пътя на Хор и в Синай. Обира златото и среброто от мините, после използва плячката, за да плаща на войската, и наема повече.

— Не си ли помислял да изпратиш в лагера някой под прикритие? Не се съмнявам, че има хора, които са готови да станат наемници или поне да се престорят?

Доста близко разположените очи на Небамум се вгледаха в мен внимателно.

— Лорд Маху, бях голобрад младеж, когато служех при баща ти, полковник Сеострис, много умен офицер. Научих занаята си добре. Избрах лично шестима, облякох ги като наемници и ги изпратих на север. Наредих им да се присъединят към армията на узурпатора и да ми изпращат информация. Оттогава не съм ги чул или видял. Един от разпитаните търговци ми разказа, че всички новопостъпващи биват внимателно разпитвани. Не е трудно да се разбере, че някой е служил в египетските полкове, а после да го разпитат какво прави там и да го разкрият. Предполагам — добави той с горчивина, — че хората ми са мъртви. Повече няма да пратя.

Взе парче агнешко, полято с богат на аромати сос, и го захапа разсеяно.

— Тези подправки — отбеляза той — бяха донесени от търговец, който търгува и с врага. Нямал е избор. Каза, че узурпаторът има добри съветници в лицето на хетски офицери, а в лагера се поддържа строга дисциплина. Плячкосването е забранено, наложен е военен закон, търговците могат да си вършат работата свободно и всеки, който наруши този закон, бива незабавно екзекутиран.

Докато се протягаше към каната с вино, забелязах, че ръката му трепери — Небамум бе наясно с опасността, аз — също. Този мистериозен узурпатор не водеше банда обирджии или пустинни мародери. Той ръководеше добре организирана армия и се стараеше да спечели доверието на големите градове в Делтата. Демонстрираше, че не е дошъл да обира и плячкосва, а да си върне онова, което смяташе за свое по право. Небамум ме погледна с празен поглед.

— Между нас и Делтата се намират други гарнизони. Моята вярност не е под въпрос. Този град ще бъде защитаван, войниците са дали лична клетва за вярност към генерал Хоремхеб.