Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— Полковник Небамум — протестира той, — това е немислимо, това е светотатство.

— Лорд Маху! — предупреди Небамум.

— Аз съм настойник на принца — отвърнах, — официалният му попечител — допрях върха на меча в дебелата гуша на Мерире. — Не мисля, че мога да ти позволя да си отидеш. Арестуван си.

— Как смееш? — изпелтечи Мерире.

Опита се да се освободи, но аз го притиснах към вратата и засилих натиска по меча под брадичката му.

— Да ти припомня ли закона? — продължих, без да отделям поглед от онова дебело, кръгло лице, като едва се сдържах да не го премажа или да натисна меча още няколко сантиметра. — Законът на фараона е много ясен. Нападението срещу владетеля, член на неговото семейство или на Свещения кръг е държавна измяна, която се наказва със смърт.

Част от гнева по лицето на Мерире се изпари.

— Нали не намекваш — потрепери гушата му, — нали не намекваш, че съм предател? Нищо не знаех за нападението.

Отстъпих.

— Не съм казал такова нещо, но полковник Небамум бе свидетел на казаното и от хетския офицер. Дошли са тук да ме убият и отвлекат принца и принцесата: това е измяна! Ти знаеш, полковник Небамум — не отмествах поглед от Мерире, — че според законите на фараона никой не може да преговаря с предатели. Ето защо, поради нападението, мисията ни приключва. Ти, лорд Мерире, понеже заплаши да нарушиш закона на фараона, ще бъдеш задържан под домашен арест. Аз поемам цялата отговорност. Така, тъкмо си тръгваше, нали?

Отворих вратата и изревах на стражите в дъното на стълбището. Те дотичаха запъхтени.

— Придружете лорд Мерире до стаята му — обявих аз. Първожрецът изглеждаше, сякаш ще протестира. — Ако се противопостави, вържете ръцете му.

Мерире изпъчи гърди, а тлъстите му пръсти се заеха да оправят красивия шал около раменете.

— Сам ще отида до стаята си. Нямам нужда от придружители.

Слезе по стълбите. Стражите ме погледнаха, кимнах да го пуснат да мине.

— Последвайте го — наредих. — Стига да отиде където трябва и да остане където трябва, няма нужда да се намесвате!

Върнах се в стаята.

— Мислиш ли, че Мерире е предател? — попита Собек.

Седнах отново на възглавниците.

— Възможно е, но в крайна сметка наистина половин Египет знаеше за мисията ни. Чудя се какво щеше да стане, ако нападателите бяха успели — разчупих парче хляб. — Ако бе станало така, това едва ли щеше да ни занимава сега, нали? Но да отговоря направо на въпроса ти, Собек: да, подозирам, че Мерире е предател, макар че доказването на това подозрение е вече друг въпрос.

— Дали е част от конспирацията или инициатор?

— Не знам, Собек. Това е като маранята в пустинята; тя се изкривява и обърква, воал, който скрива истината; измамата замъглява преценката ни; абсолютно съм сигурен обаче, че някаква невидима нишка свързва Мерире с узурпатора.

— Тогава защо настоява да продължи мисията? — попита Небамум. — Смяташ ли, че е просто претекст, за да осъществи контакт? Да каже на узурпатора, този измислен фараон, всичко за онова, което се случва и се планира в Египет?

— И двете. Аз бях поканен като гаранция, като знак на добра воля спрямо останалите от Царския кръг в Тива. Разбира се, когато стигнем там, може да се случи какво ли не. Няма да съм първата жертва на блатната треска в Делтата — поклатих глава. — Мисля, че това е истината, макар че има още нещо около тази атака, което не разбирам съвсем.

— Но откъде са знаели, че сме тук? — отпи вино Собек. — Да, да, знам, че флотилията ни може да се види от брега, а пристигането ни тук трябва да е било известно на шпионите им. Но информацията, че принцът всъщност се намира в дома на полковник Небамум?

— Има нещо, което не казах на Мерире — отмести се Небамум и извади малко излъскано ковчеже изпод една възглавница. Отвори го и извади парче окървавен папирус. — Взехме това от хетските офицери, груба карта, ето! — Небамум зашари с пръст по рисунката. — Завоят на реката, плитчините, папирусовата горичка, градът, малкото пристанище пред къщата ми.

Папирусът беше изцапан и опърпан, покрит с неразбираеми за мен знаци и символи.

— Може да е дело на Мерире — продължи Небамум, — на някого от антуража му или, в крайна сметка, на всеки един вражески шпионин. Ние имахме шпиони в Делтата. Много работа свършиха, няма що! Узурпаторът сигурно има шпиони в Мемфис, Града на белите стени, дома гарнизон на генерал Хоремхеб. И все пак — усмихна се Небамум — не всичко е толкова черно. Тази нощ пристигна вестоносец.