Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— Как смееш?! — ръката й посегна към ножа за плодове. Сграбчих китката й.

— Кажи ми, че не е било лъжа. Знам, че е лъжа. Господарке — стиснах китката по-силно, — днес едва не загинах. Не съм в настроение за твоите игрички — стегнах хватката си още малко. — Ще я счупя и тогава двамата с теб ще станем врагове. Сега ми кажи истината: не си знаела нищо за това нападение. Ти си просто зрител, а не първопричина.

Анхсенамон трепна от болка.

— Сприятелила си се с Мерире по заповед на дядо си?

— Да! — изрече тихо тя.

— Но не си успяла да научиш много?

— Да.

— Защото Мерире знае, че зад теб стой Ай?

— Да.

— Но нито ти, нито дядо ти имате нещо общо с шабтите на Ехнатон. Двамата с Ай сте толкова озадачени, колкото и аз, нали?

Анхсенамон кимна.

— А убийството на Рахмос? Ти нямаш нищо общо с него?

Отново кимване.

— Тогава защо ме излъга? По нареждане на Ай? — Отпуснах китката й.

— Защото не съм дете — изсъска тя. — Исках да направя впечатление! Дядо ми е не по-малко объркан от теб. Страхува се от узурпатора. Страхува се от властта на Мерире над атонистите. Страх го е от Хоремхеб, да не говорим за Майа и Хюйи. Има нужда от време, за да се укрепи.

— Ние трябва да оцелеем — отвърнах и слязох от подиума. — Лека нощ, господарке. Не забравяйте, вашата арогантност ме обърка и едва не ни струваше всичко.

— Маху? — усмихваше се през сълзи Анхсенамон и разтриваше китката си. — Нали все още сме приятели? Трябва да се срещнем отново. Бих искала да бъда научена на дисциплина от Песоглавеца от Юга.

— Лека нощ.

Срещнах се с Джарка и Собек в малкото преддверие пред спалнята на принца; двама мои наемници пазеха вратата.

— Слушайте. Сигурен съм, че вече знам истината. Или поне част от нея: попаднахме в капан, подготвен от Мерире. Не! — направих знак да мълчат аз. — Хоремхеб, Рамзес, Майа и останалите, включително и Ай, искат мечтата за култа към Атон да бъде забравена възможно най-бързо. Мерире е различен. Той е използвал мистерията около истинската съдба на Ехнатон, проблемите на Египет в Ханаан и мечтите на хетите за империя. Той и този узурпатор, измисленият фараон, са близки съюзници, макар че още нямам доказателство за това, както и за връзката на Мерире с шабтите на Ехнатон.

— Невъзможно! — възкликна Собек.

— Напротив, те са убийци, който действат под негово ръководство. Подозирам, че ги използва да се отърве от членове на собствената му фракция, на които няма доверие. И което е по-важно, подклажда и поддържа пламъците на страха. По някакъв начин той и узурпаторът имат една и съща мечта. Но всичко по реда си. Анхсенамон няма нищо общо с убийството на Рахмос; то е било извършено по заповед на Мерире. Може би му е нямал доверие. Или пък старият генерал не е бил достатъчно ревностен в подкрепата си. Преди всичко Мерире е искал жертва. Фактът, че Рахмос беше с моето наметало, няма никакво отношение, той вече е бил набелязан. Градинарят, който извърши убийството, е бил таен атонист. Ако проучим по-внимателно, ще разберем, че някога е работил в Ахетатон, вероятно във Великия храм. Бил е член на фракцията на Мерире. Извършвал е за него убийства, за които му е плащано в злато, сребро и скъпоценни камъни. Сутринта на убийството на Рахмос Мерире и антуражът му влизат на територията на двореца. Мерире изпраща един жрец да се срещне с неговия агент, градинаря.

— И жрецът също е бил жертван?

— Разбира се. И тогава Мерире може да обяви, че още с влизането в двореца един от хората му е убит, мястото му е заето от убиец, готов за второ убийство — унищожаването на лорд Рахмос. Мерире се е погрижил и някой в двореца да залости вратата, за да не може убиецът да избяга. Трябвало е да умре. За Мерире е важно да докаже, че убиецът не е от неговите хора, за да може да посочи с пръст другаде.

— А нападението над теб? — поинтересува се Собек.

— По-късно същия ден един от последователите на Мерире — не може да няма такива в двореца — се погрижва в стаята ми да бъде донесена кошница пране със скрити в нея змии. Същата нощ един слуга е изпратен с изричната заповед да извади прането от кошницата — свих рамене. — Знаете какви са слугите в двореца. Ако някой им каже да започнат да хвърлят златни бокали в Нил, ще го направят. Защо да подозират опасност или предателство? И злото е направено. Мерире може открито да твърди, че Тива, в това число и дворецът Малгата, не е безопасен нито за него, нито за служещите на принца.

— И затова иска крепостта Бухен — усмихна се Джарка. — И преместването на принца в Ахетатон.