Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

Естествено, с приближаването към Сайл прекратихме този род разговори. Една нощ, докато почивахме в сенките на поредното село, хванахме един уличен търговец да подслушва разговора ни пред западналата пивница. Собек го проследи в тъмното с нож в ръка, а когато се върна, заяви, че все още сме в безопасност. Шпионите и информаторите бяха в изобилие, така че всички много внимаваха. Спътниците ни наблюдаваха, но никога не поставяха под въпрос и не обсъждаха случващото се. Въпреки това напрежението беше осезаемо. Един узурпатор бе нахлул в Томери, Царството на двете земи, и предстоеше жестока война. Навсякъде се виждаха въоръжени мъже. Зървахме придвижващи се по брега войски, каруци с провизии и от време на време ескадрон колесници, които оставяха облак прах след себе си. В небето често се появяваше дим, а след стъмване нощни хищници се ровеха сред труповете по поречието. Един загубил разсъдъка си старец се оплакваше, че червената сянка на Сет е покрила Нил, че хиксосите са се завърнали с целия ужас на сезона на хиената. Други, по-разумни, просто се оплакваха от разбойниците и липсата на патрули или не ни обръщаха внимание, вземайки ни за речна сган, която се носи на север или юг, за да продаде меча си на онзи, който плати повече. Провинцията бе стегната в обръч от страх, а големите градове затваряха порти и укрепваха стените срещу хиените, както ни нарече една беззъба старица.

Докато се придвижвахме от търговския град към лагера на узурпатора, осъзнах, че е права. Жителите бяха избягали и изоставили домовете си на хищниците: шардана с каски с рога и кожени дрехи; либийци и нубийци с украсени с пера изрисувани тела и поли от животинска кожа около бедрата си. Имаше войници от островите на Голямата зелена вода, а дори и няколко бойци със светла кожа от земите отвъд. Всички бяха опасни и въоръжени с каквито оръжия може да си представи човек: лъкове и стрели, тояги, ками, мечове, копия и двуостри брадви. Във въздуха се носеше силната миризма на пот и странни парфюми, които не можеха да скрият вонята на тесните улички. Пристигнали бяха и неизбежните фигури, следващи всеки лагер: магьосници с огърлици от кости и грозни маски, ясновидци, пътуващи жреци, лихвари и лекари, танцьорки и проститутки от всякакви възрасти и народности. И все пак, независимо че градчето беше мръсно, в него цареше стриктен ред. Хетски офицери с военен ескорт патрулираха по улиците или стояха на изхода на тесните улички, готови да потушат всякакви неприятности. Тук-там се виждаше по една огромна хетска колесница с екипаж от трима души — кочияш, щитоносец и стрелец — в раирани роби върху обковани в метал горни ризници и бойни поли.

Зловеща гледка, сурово предупреждение към онези, които нарушават закона, ни очакваше в средата на селото: редица трупове, набити на колове през гърдите или през корема. Всяка от жертвите е била полята със смола и запалена; изкривените черни форми приличаха на демони, замръзнали във въздуха. На земята пред всеки кол имаше парче дърво, на което бяха обявени престъпленията им: техар — шпионин, нек — изнасилване, тхаи — кражба. Независимо от тези кръвожадни гледки градчето беше оживено, шумно място, доминирано от водовъртеж от цветове, евтини парфюми и говора на поне дузина езици. Място, където хората се поздравяваха открито и другарски, но под песните, смеха и наливането с бира се таеше зловеща, заплашителна атмосфера — кръвожадни мъже, събрали се за клането.

Никой не се спря, макар че трябваше зорко да следим багажа си; най-накрая минахме селото и се озовахме сред редица дървета, които опасваха равнината, в чийто център се намираше лагерът на врага. Сърцето ми замря от гледката. Огромна набързо построена крепост, заобиколена от ров, пълнен от един от каналите, се издигаше насред полето, защитавано не само от рова, но и от застрашителен насип и висока, груба ограда от остри колове. Над рова имаше мост, който се врязваше в насипа и водеше до огромната двойна порта с дървени кули от двете страни. От тях и други места по крепостта се развяваха знамена. Въздухът бе изпълнен с мириса на дим, пърлено месо, пържена риба, тамян, пот и кръв. От всяка страна на крепостта спонтанно бе възникнал по един малък град от колиби, бараки и палатки. Въздухът се огласяше от рев на тръби, викове, цвилене на коне и мучене на добитък. Имах чувството, че съм попаднал в един от собствените си кошмари — застанал зад самотен храст и загледан в града на Подземния свят.