Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— Много по-силен — прошепна Собек. — Много по-силен, отколкото предполагахме, Маху. Как мислиш? — посочи крепостта и лагера той. — А?

Фермер, седнал върху каруца с провизии, размахваше бича по гърба на воловете и изкрещя да направим път. Отстъпихме и се присъединихме към останалите, запътили се към лагера. Когато стигнахме там, тръгнахме възможно най-спокойно из крепостта, следвани от безмълвното ни муле. Полевият лагер беше съвсем обикновен: отъпкани пътеки около набързо скалъпени колиби и опърпани палатки. Имаше открити огньове. Земеделски стопани, селяни и безкраен рояк скитници продаваха всичко, за което може да се сети човек. Забелязахме редици коне и ограждения за колесници и, подобно на търговското градче, очебийните хетски офицери и военна полиция. Стените и каналите бяха охранявани. Отходните ями бяха изкопани на достатъчно разстояние от оградата. Наложена бе желязна дисциплина. Минахме покрай огромна клетка, в която се намираха трима голи престъпници, побутвани и закачани от тълпа от обичайните субекти, които се развъждаха около всеки лагер. Някакъв пияница, който се бе изходил на погрешното място, сега стоеше страдалчески насред собствените си изпражнения. Друг, обвинен в кражба от кухните, лежеше на земята с разперени ръце, а двама кушити, въоръжени с тояги, удряха стъпалата му.

Никой не ни закачаше, ако не броим търговците и ясновидците, които тръскаха магическите си чаши с дребни костици. Проститутки и сводници се опитваха да привлекат клиентела. Готвачи се опитваха да ни изкушат с отрупани с овкусено месо чинии. Вървяхме бавно, с опулени очи и увиснали челюсти, но опитвайки се да разберем и запомним възможно най-много. Забелязах, че страничната порта, иначе подобна на главната, бе строго охранявана от войници отпред, а също и откъм кули от двете й страни. Отзад имаше още една порта, която водеше към ливадите за паша и огражденията за конете, и беше също толкова строго охранявана. Позволиха ни да минем, но ни предупредиха да не спираме. В далечния край на крепостта бе разположен друг лагер, закрит от висока ограда. Над нея забелязах да се извисява върхът на една мастаба — една от древните варовикови пирамиди, използвани за дом на мъртвите преди обединяването на Двете земи. Външните стени се разпадаха, но върхът й се врязваше подобно на копие в небето над оградата. Противната сладникава миризма на кръв и отвратителната смрад на обгорена плът бяха много силни. Стражите на входа на оградата бяха облечени в черни кожени ризници и маски на чакали. Група наемници тъкмо влизаха. По време на краткото отваряне успях да зърна клади и почерняла опърлена земя, както и да чуя дълбок, подобен на кашлица лъвски рев.

Върнахме се в предната част на укреплението — безкрайно множество, нещо средно между пътуващ цирк и пазар, с множество сергии и будки. Купихме си по кана бира и пресен хляб и седнахме под една палма, загледани в надвесеното над нас укрепление.

— Изглежда — започна Собек между хапките, — че има два лагера. Онзи е главният — заключи той и посочи огромната двойна порта и пътя към нея, изпълнен с войници, някои от които — с раираните кърпи за глава на египетската пехота, останалите — пъстра сбирщина от наемници и хети. — А и само той е достатъчно внушителен!

— Онова, което ме интересува — посочих вляво аз, — е какво се намира зад онази ограда? Какво има в онази мастаба и защо влизат онези наемници? Изглеждаха изплашени. Успях да видя обгорена земя и клада, а чух и рев на лъв.

— И аз го чух. И все се връщам към онова, което хетският офицер ни разказа за Двореца на мрака и Огненото поле. Преди много лета — ухили ми се той, — когато бях млад и красив и Чедо на Кап, научих историята на Египет и подвизите на Яхмос, който прокудил хиксосите. Историята ни е пълна с разкази за жестокостта на хиксосите, как обичали да изтезават затворниците си по най-злокобни начини. Та се чудех дали онова не е място за изтезания според обичаите на хиксосите. Дали този узурпатор не се опитва да всее страх със собствена касапница. Обиколихме лагера, Маху, минахме града, но нито веднъж не видях египетски офицер. Но знаем, че узурпаторът е привлякъл част от нашите войски.

— Възможно е офицерите да са били прочистени. Като интелигентни хора, едва ли би им отнело много време да осъзнаят, че са били измамени. Някои от тях със сигурност са виждали истинския Ехнатон и са се къпали в красотата на Нефертити.

Собек се огледа, за да се увери, че никой не ни подслушва, но това не беше царският дворец, където хората често бъркаха работата на другите със своята. В такъв лагер от наемници хората бяха повече от доволни да оставят другите на мира, за да избегнат сбивания и разправии.