Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— Нищо чудно, че не са ви хванали, като сте откраднали конете. Значи искате да се присъедините към нас? Тогава елате да положите клетва.

Никога няма да забравя онзи следобед. Връхлетя ни дъждовна буря — често явление в района. От надвисналите черни облаци се лееше проливен дъжд, който ни измокри до кости и превърна земята в хлъзгава кал. Принудени бяхме да се скрием под едно дърво. Узурек, все още сипещ похвали за уменията ни с колесницата, продължи да ни разпитва за бойния ни опит. Радвах се, че със Собек се бяхме разбрали да използваме истинските си имена. Въпросите валяха толкова бързо, че и най-малката грешка щеше да породи съмнения в този човек. Собек беше направил мъдър избор. Узурек призна, че имат повече колесници, отколкото мъже, способни да ги управляват, а когато го попитахме защо, се обърна, изкашля се и се изплю.

Най-накрая дъждът спря. Придружени от шардана, отидохме до далечния край на укреплението, до онази зловеща мастаба, скрита зад оградата. Пазачите пред портата ни пуснаха в истинско Поле на ужаса. Мастабата и върхът на пирамидата се намираха най-отзад. Пътеката за шествия, параклисът и домът на жреците отдавна се бяха разпаднали. Издигнатата пътека към площадката пред мастабата беше възстановена, а също и вратата на входа й, която сега се охраняваше зорко. Над пътя към пирамидата се издигаше огромна статуя на Секмет Унищожителката — противна гранитна гравюра, покрита с лишеи и опръскана със засъхнала кръв. Каменната плоча пред нея служеше като олтар, на който бяха поставени свещените предмети — чесертът , вероятно откраднат от близкия храм: бокал за свещена вода, съд за горене на тамян и пръчка за пръскане. От двете страни гледката бе ужасяваща: огромно пространство опърлена земя със собствена отвратителна реколта — безкрайни редици почернели клади, всяка с останките на набит на кол мъж или жена. Невъзможно бе да се определи полът на онези ужасни овъглени фигури.

— Предатели и бунтовници — прошепна Узурек, избягвайки погледа ми. — Набиват ги на кол, а после ги изгарят. Ако има нужда от допълнително място, старите се отстраняват и се забиват нови.

Собек беше свикнал с жестокостите на Източна Тива. Аз можех единствено да зяпам с отворена уста.

— Откога?

Узурек не отделяше поглед от мастабата и дъвчеше долната си устна.

— Два или три месеца — прошепна той. — Господарите ни са всели ужас в местното население. За онези от войската, които отказаха да се подчинят, а също и за шпиони, спекуланти, предатели: или това… — посочи кладите той, а после кимна към мастабата, — или Дома на мрака.

Никога не съм бил на по-ужасяващо и отвратително място, истински пъкъл: тих, зловещ и заплашителен. Вече бях сигурен, че този узурпатор не е Ехнатон. Всеки владетел, включително и моят господар, има изблици на жестокост, но Ехнатон причиняваше смърт само ако се налага, и то тайно, на някое скрито място. Тази противна гледка не беше египетска. Смрадта на разлагаща се и овъглена плът бе като невидимо наметало, което запушваше носа и устата и заплашваше да ни задуши.

— Виждал съм и по-лошо — обади се извинително Узурек. — В Червените земи и Северен Ханаан.

— Работа на хетите? — попитах аз.

Направи физиономия:

— Може да се каже, или на принц Азиру от Библос. Твърди, че е потомък на древните хиксоски принцове, прогонени от Сайл преди стотици години. Този ужас върши работа — въздъхна той. — Точно затова трябва да положите клетва тук. Ако сгрешите, ако се провалите, ако се окаже, че не сте онези, за които се представяте, тук е мястото, където ще намерите смъртта си.

Огледах се. Нито една птица не прелиташе над това скверно място. Нямаше стръкче трева. Опитайте се да си представите безброй редици овъглени тела, зловещи фигури, набити в опърлената земя, а над всичко това — зловещата гробница на отдавна умрял принц и страховитата статуя на Унищожителя. Бойците шардана, които ни придружаваха, също бяха неспокойни, мърмореха си под носа, правеха знаци с пръсти и палци срещу Злия.

Узурек се канеше да ни заведе до олтара, когато портата се отвори и пазачите с черни маски блъснаха вътре двама затворници. Бяха само по препаски, а телата им — покрити с кръв. Накараха ги да се затичат; те стенеха и викаха и се опитваха да не изостават от страховитите си пазачи, които държаха веригите, закачени над коляното на всеки затворник.

— Измамници — прошепна Узурек. — Осъдени бяха от военния съд вчера вечерта.