Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

Тази ужасяваща процесия на смъртта мина покрай статуята и продължи към площадката пред мастабата. От сенките излязоха пазачи с подобни на онези при портата маски. Единият премести стола и издърпа горната част на вратата, сякаш беше капак. Подхванаха един затворник и го хвърлиха оттатък; последва го другият, после капакът бе набързо затворен. Дори аз чувах ясно писъците им, последвани от страховит лъвски рев.

— В името на всички тъмни сили — прошепна Собек, — какво става?

— Можеха да избират — обясни Узурек. — Огненото поле или Дома на мрака. Когато господарите ни дошли тук, открили, че два лъва от Червените земи са се заселили, ядели хора, нападали селяните или самотните пътници. Уловили ги, а мастабата превърнали в тяхно леговище. Храната им? Ами… — усмихна се криво Узурек.

Опитах се да не потрепервам от смразяващите кръвта писъци на ужас и животинския рев, който отекваше наоколо. През цялото време Узурек ни наблюдаваше внимателно и отказваше да продължи, преди писъците да спрат и ескортът на смъртта да мине, подтичвайки обратно към портата. Бойците шардана се събраха по-близо един до друг; макар и привикнали на битки, те бяха също толкова ужасени от видяното и чутото. Узурек ни поведе към олтара.

— Никога не съм виждал толкова добри колесничари — прошепна той. Държеше ни близо, сякаш се страхуваше, че самата статуя ще чуе думите му. — Господарите ни дадоха избор да се присъединим или да си тръгнем. Не след дълго много от египетските офицери отказаха да изпълняват заповедите на Азиру и хетските си колеги. Когато фараонът пристигна — лека промяна в погледа му издаде, че той признаваше този узурпатор за истинския фараон не повече от мен самия, — офицерите се опитаха да напуснат веднага. Умряха тук. Ето защо продължавайте да бъдете все така добри колесничари — прошепна той и прокара пръст по белега на бузата си, — изпълнявайте заповедите, никога не мрънкайте и не се оплаквайте и, както гласи поговорката: „Може да доживеем и до по-добри времена.“

Поръсихме тамян, положихме клетва, която започваше с думите: „В твоя чест…“, и напуснахме храма на мъките.

Така започнаха дните ни при узурпатора. Продадохме мулето, купихме палатка близо до колесниците и се опитахме да се слеем с останалите. Узурек ни търсеше, нетърпелив да използва уменията ни, за да обучим други, а също и за да говори за онова, което можеше да се случи. От начало мислех, че ни подозира, но после осъзнах, че търси компанията ни. Често бяхме гости до лагерния му огън и получавахме храна и бира. От него научихме за напредъка в Синай, как Аварис и Сайл са били завзети и се е появил Ехнатон, за да издаде декрети и да поиска верността на местните гарнизони. Хетски съветници и ханаански наемници укрепили силите на узурпатора и присъствието му се разраснало като облак. Едно от първите неща, които научихме, беше, че влизането в укреплението без специално разрешително е строго забранено. Узурек имаше разрешение да влиза и излиза когато пожелае, но такива като нас бяха предупредени да не се приближават.

Със Собек решихме да станем професионални наемници във всяко отношение, внимавахме какво говорим, действахме разумно, независимо от всичките усилия на Узурек да ни напие. Продължавахме да доказваме способностите си на тренировъчното поле. Някои от новодошлите бяха родени колесничари, други и след сто години нямаше да се научат да управляват кон. Узурек реши да ни назначи начело на ескадрон, като и на двамата даде сребърни огърлици в знак на заеманата позиция.

Шест седмици след пристигането ни в лагера той ни събуди малко преди зазоряване и ни покани да отидем при слабия лагерен огън, който един от придружителите му се опитваше да разпали. Донесъл беше хляб и месо, раздели ги поравно и ни потупа по рамото.

— Предложихте да служите три месеца в замяна на процент от плячката?

— Вече се уговорихме — отвърна Собек остро.

Аз бях по-внимателен, чудех се какво се крие зад това грубо събуждане.

— Като водачи на ескадрон — продължи Узурек — ще ви бъдат изплатени и дългове от военната хазна, но аз ви уредих нещо по-добро. И двамата сте повишени до несус , телохранители — обяви той и ни връчи малки глинени плочки. — Ще ви бъде позволено да влизате в укреплението. Така че елате с мен, можете да започнете още сега.

Грабнахме пропуските си, закачени на медни вериги, увесихме ги на вратовете си, взехме наметалата си и последвахме Узурек по пътеката. Капитанът на охраната ни провери повече от внимателно, претърси ни за скрити оръжия, записа имената ни, огледа ни бавно на слабата светлина на факлата си. Аз се ухилих и се пошегувах със Собек, за да скрия вълнението си. Любопитният капитан беше хетеец, вероятно далечен роднина на онзи, когото полковник Небамум бе изтезавал в дома си. Позволиха ни да минем. Едното крило на портата се отвори леко и ние се плъзнахме в зловещото укрепление. Беше като малък град. Голяма улица минаваше от север на юг, друга — от изток на запад, и двете разделяха лагера на четири еднакви части. Палатките и бараките бяха построени в прави линии. В средата на лагера се намираха втора площадка и ограда, в която бяха павилионите на узурпатора, съветниците му, също и олтарите, и знамената. Узурек ни намери място в източния блок: палатка от камилска кожа с груби купи, кани и канче за готвене. Когато огледа всичко и остана доволен, се върнахме в старото ни жилище, за да съберем вещите си.