Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— Знаеш мястото, нали? Не ме лъжи, Джарка, познавам по лицето ти. Какво е Долината на сивата зора? — вдигнах поглед към него. — Така, познавам по-близката част на източната пустиня добре. На половин ден път са мините за алабастър, тюркоаз и диаманти, но по на изток, към Голямата зелена вода… — поклатих глава.

— Това място е свещено за народа ми — отвърна Джарка. Прокара пръст по картата. — Когато за първи път сме дошли в Египет, не сме следвали познатите пътища, а сме прекосили Синай, далеч от плодородните земи на Делтата — проследи линията с пръст. — Отишли сме на юг, а след това сме тръгнали на запад. Долината на сивата зора и оазисът там се оказали добро място за почивка и попълване на запасите от вода. Доколкото знам, там са погребани мъртвите, онези, които загинали по време на пътуването. Там се състояла и — приближи се по-близо той — Герх ен Шета Ару — Нощта на тайните церемонии.

— Каква е била тя?

Поклати глава.

— Чувал съм само разкази. Народът ми говори за Герх ен Шета Кхеб Та , Нощта на разораването на земята, след като е била напоена с кръв.

— Жертвоприношенията ви?

— Ние принасяме в жертва животни на заник слънце.

— Бил ли си някога там?

Джарка поклати глава.

— Само са ми разказвали. Намира се право на изток. Ако прекараш мислена линия от Ахетатон към Голямата зелена вода, трябва само да я следваш и ще достигнеш до мястото на клането.

— Мястото на клането — повторих аз. — Джарка, знаеш не по-зле от мен, че там са намерили смъртта си Мерире и хората му, онези, които избягаха от Мемфис, Тива, също и от силната крепост Бухен.

— Съгласен съм — потропа по картата Джарка. — Подозирам, че Туту и Мерире, вероятно подпомогнати от своя народ, хабиру, са поели на север към оазиса до Долината на сивата зора. Може би им е бил осигурен ескорт, който се е обърнал срещу тях, или просто вече са ги очаквали.

— Хоремхеб?

Джарка задъвчи устна и забърса потта от челото си с ръка.

— Мерт е от моя народ, вероятно дъщеря на някой от водачите. Който и да е отговорен за това клане, е извършил предателство. Едва ли биха се доверили на Хоремхеб и Рамзес. Убийците са се престрували на приятели и съюзници.

— Ай — изрекох беззвучно аз. — Само той е способен на това. Може да е използвал брат си Нахтмин — посочих изображението върху картата. — Мисля, че Ай е оставил Мерире да избяга от Мемфис, като същевременно е осигурил безопасно пътуване на Туту към Долината на сивата зора. Когато са стигнали там, са ги изклали. Ай много държи споменът за Ехнатон да бъде заличен. Не желае атонистите да избягат в Ханаан и да носят още неприятности, така че е решил да ги затрие до един. Такава е моята теория. Хората ти още ли смятат Ай за свой господар?

— Лорд Ай — усмихна се криво Джарка, — господарят Ай е такъв, какъвто си пожелае. Произхожда от хабиру, със сигурност от племето исраар, но е същевременно по-голям египтянин от истинските египтяни. Не го интересуват легенди и богове, а само властта.

Продължих да разучавам картата.

— Но Ай е политик — продължих аз. — Ако ти знаеш разказите и легендите на народа си, значи ги знае и той.

— Преди Ай да напусне Ахмин — посочи с ръка цялата стая Джарка, — той унищожи всички архиви на народа ни. Подозирам, че е сторил същото и в библиотеките и архивите в Тива.

Навих картата и седнах на едно столче, загледан в пода. Ай би прикрил следите си внимателно. Трябва на всяка цена да увери генералите на Тива, че дните на Ехнатон са минало, че нов фараон ще управлява Египет. Хоремхеб би приел това. Спомних си студеното, жестоко лице на Рамзес, хитрия му поглед. Ако аз бях попаднал на пътя към истинския източник на Великата ерес на Ехнатон, то бе само въпрос на време и Рамзес да се добере до нея.

— Когато разпитвах Куфу, да — ударих с картата в пода, — когато разпитвах Куфу, той говореше за пророчествата на Ехнатон. Как фараонът е записал велики откровения и ги е поверил на мистериозните Пазители. Значи има писмени документи. Но къде, Джарка?

Помощникът ми остана с каменно лице и леден поглед.

— Знаеш ли нещо? — сопнах се аз.

— Господарю, ако знаех, ти щеше първи да научиш.

Долових сарказма в гласа му, скочих и бутнах картата в ръцете му.

— Джарка, опасността си ти! Рамзес ще гледа на теб като на не по-малка заплаха за Египет от Ехнатон. Казваш ми само онова, което сметнеш за необходимо. Какво според теб ще се случи, Джарка? — приближих се до него. — Кажи ми сега, в тази мрачна и празна стая; единствените свидетели са маслените лампи и щъкащите наоколо мишки. Кажи ми сега, не като мой слуга или помощник, а като приятел. Призовавам те да говориш истината.