Пол Дохърти - Годината на Кобрата

Знаем много за Маху от празната му гробница в Ел-Амарна (Ахетатон), изкопана дълбоко под земята, за да бъде недостъпна за евентуални крадци. Рисунките в гробницата са направени набързо, но показват великото дело на Маху, осуетяването на много сериозен заговор срещу Ехнатон (Н. де Г. Дейвис, Каменните гробници на Ел-Амарна: гробниците на Пентжу, Маху и други , Общество за изследване на Египет, Лондон, 1906 г.). Археолозите са открили също така и дома му, и полицейската служба в града, известен днес като Ел-Амарна. Знае се дори, че е имал оръжеен склад подръка (вж. Дейвис по-горе). Същината, изобилието и упадъкът на периода са подробно документирани и прилежно описани от историчката Джоан Флетчър в прекрасната й книга Египетският цар-слънце: Аменхотеп III (Duncan Baird, Лондон, 2000). Графически анализ на въздигането на групата от Ахмин е направен от няколко историци, сред които Боб Брайърс и Никълъс Рийвз, както и от мен самия в книгата ми Тутанкамон (Constable and Robinson, Лондон, 2002). Контролът над Египет и най-вече на външните работи от страна на царица Тийи става ясен от известните днес като „амарненски писма“.

Описаните в тази книга събития се основават на сериозни научни изследвания и има множество доказателства за думите на Маху. В своята прекрасна книга Разшифроването на медния свитък (Thorson, 2000) Робърт Флетчър описва връзката между Ехнатон и пещерите около Мъртво море. За всичко останало най-доброто доказателство е гробницата на Тутанкамон, описана с невероятни подробности от нейния откривател Хауърд Картър ( Гробницата на Тутанкамон , ВСА, 1972). Много полезна добавка към нея е Всичко за Тутанкамон (Thames and Hudson, 1990–1) отново на Никълъс Рийвз. Самият аз разглеждам гробницата и находките в нея, както и съдбата на Тутанкамон, в своята спомената по-горе книга. Състоянието на гробницата, степента на запазеност на мумията на Тутанкамон, бързината, с която е подготвена гробницата, двата зародиша, намерени в ковчезите, зле изработеният саркофаг, напуканият капак и др. са внимателно анализирани от горните светила. Смъртта на Тутанкамон наистина е обвита в мистерия и погребението е много прибързано. По-любопитното е обаче, че малко след погребението му гробницата е разбивана най-малко два пъти; по-късно е била запечатана отново от Майа. Когато попаднал на шабтите , Хауърд Картър бил убеден, че дупките в статуите са направени за документи, които по-късно са извадени.

Ай наистина завзема властта, но управлението му рухва, макар и подробностите около това да не са много ясни. Анхесенамон започва преговори с хетите (запазени са писмата, с които ги приканва да навлязат в Египет) и — според направеното от мен проучване — групата с хетските женихи попада в засада и всички са избити. Както посочвам в книгата си за Тутанкамон, по-късно Хоремхеб приема това с радост и поема отговорността.

Точната дата на бягството на евреите от Египет винаги е била обгърната в мистерия, но много наблюдатели са убедени, че съществува връзка между ереста на Атон и нападението на Египет над израилтяните. Библията (Изход 1:1-22) описва в детайли нещо, което днес бихме определили като етническо прочистване от страна на фараона спрямо египтяните. В крайна сметка обаче този бурен период от човешката история е все още неясен и един ден вероятно ще се стигне до задоволително разбулване на мистерията.

В други транскрипции Тий, Тие, Тийе, Тийа, Тия, Тайе. — Б.пр.

В други транскрипции срещани също като Туя и Яя; мумиите им са намерени в неразграбена гробница в Долината на царете и заедно с мумията на Сети I се смятат за най-добри образци на балсамирането. — Б.пр.

В други транскрипции Хуй. — Б.пр.

В други транскрипции Кия. — Б.пр.

Според други източници Ея. — Б.пр.

Също Мутноджемет. — Б.пр.

Койне е първият диалект на обикновените хора в Елинистическа Гърция, букв. обикновен. Става основа на лингва-франка. — Б.р.

По-нататък в книгата Град на скиптъра. — Б.пр.

За хабиру вече стана дума и в предишните две книги от трилогията на Маху, но тъй като тук играят най-решаваща роля, ето още малко информация за тях. Повечето учени смятат, че хабиру е социална група от хора, която се е намирала в периферията на обществото в Ханаан. Тези хора са били без гражданство и препитание. Някои са предлагали услугите си като наемни войници, други са се препитавали с разбойничество. Хабиру се срещат в текстове от Мала Азия, Мари, Нузи и Вавилон. В Египет те се срещат за първи път по времето на Аменхотеп и се споменават като наемни работници по времето на Рамзес II. Възможно е двата термина — хабиру и иври — да са свързани по някакъв начин, въпреки че е ясно, че те в никакъв случай не са напълно идентични. — Б.р.