Пол Дохърти - Годината на Кобрата

— Иди сред ужасите на подземния свят и кажи, че аз те изпращам.

Огледах стаята: нямаше никой, пътеката навън беше пуста. Всички бяха избягали, с изключение на една хрътка Салику — куче-пазач, завързано за стълб. Върнах се при мъртвеца, въоръжен с меч и малка брадвичка, разсякох тялото и извадих сърцето на Ай. Дадох го на кучето да го изяде и си тръгнах.

Минах покрай щанд с вино под няколко палми недалече от Дома на Кумес и се напих до забрава. На другата сутрин стражите на Хоремхеб ме завариха там със силно главоболие и пресъхнала уста. Арестуваха ме и се присъединих към списъка с враговете на Хоремхеб. Наредиха ни пред Великия генерал и бяхме изправени пред военен съд, състоящ се от Рамзес, дебелия Майа и Хюйи. Повечето затворници бяха офицери на Нахтимин. Някои бяха осъдени на смърт и заведени в Дома на клането, няколко бяха заточени. Варварските присъди на неколцина бяха заменени с бърза чаша отрова в Дома на оковите. Анхесенамон също беше заловена. Нямаше ги труфилата и бижутата, главата й беше обръсната, лицето й — измито, облечена бе в проста кожена туника. Обвинена бе в предателство спрямо Царството на Двете земи и неговия народ, в намерение да доведе на свещената му земя народите на Деветте лъка. Овързан и окован, аз чаках реда си в края на залата и гледах как принцесата коленичи и моли за живота си. Рамзес се забавляваше, крещеше обиди в лицето й и я поучаваше.

— Как смееш — изрева той — да извършваш грях спрямо Хоремхеб, Могъщия бик, Господар на Огъня на истината, Онзи, който осветява източното небе? Искаш да се омъжиш за чужд принц, така ли? Така да бъде — далече от Египет. Отведете я.

Аз бях следващият. Ще бъда искрен. Бях смел. Отказах да коленича или да призная този съд. Вместо това попитах Рамзес какво съм направил. Той ме гледаше — този човек със сърце на кобра, черната душа на Хоремхеб — присви бледните си устни и кимна в съгласие. Най-накрая ми нареди да замълча и накара всички да излязат. Стана от стола си и лично отключи веригите ми. Донесе ми възглавници да седна и бокал охладено вино. Изкушавах се да му се нахвърля, но той гледаше настойчиво зад мен: вероятно някъде имаше скрит стрелец с приготвена стрела, който следеше всяко мое движение. Рамзес обхвана лицето ми в шепи както едно време, когато ме тормозеше в Кап.

— Хайде, хайде, Маху — прошепна той. — Ти проникна в гробницата на Тутанкамон. Какво намери там? Какво имаше у Пазителите? Какво е пророчеството за народа хабиру? — аз се сетих за Джарка, усмихнах се и отвърнах с мълчалив поглед. Хватката на Рамзес се стегна. — Мир и живот — прошепна той. — Богатство отвъд най-смелите ти мечти, кажи ни.

— Знаеш ли, Рамзес, така и не успях да реша какво мразя повече — вида или вонята ти.

Той се усмихна, намигна и махна ръцете си. Помислих си, че точно тогава ще бъда екзекутиран, но Хоремхеб винаги е имал слабост към мен. Вместо това бях осъден на вечно заточение под страх от мигновена смърт. Щеше да ми бъде позволено да взема малка торба със скъпоценности.

На другата сутрин присъдата беше изпълнена: Маху, Песоглавеца от Юга, някогашният Лорд Маху, Надзирател на Дома на тайните и писарите, Приятел на фараона, Обичан от Царския огън, бе изпратен като пътуващ калайджия.

Обикалях света. Ходих отвъд Праговете в безкрайните джунгли на юг. Ходих на север през Голямата зелена вода и срещнах синеоките. Бях във велики градове да се бия и да бъда погълнат от пламъци. Видях армии да се придвижват през брулени от вятъра зелени полета. Говорих с мъже, ходили до края на света. Ядох странни храни, участвах в ужасяващи ритуали, спах с всякакви жени.

Петдесет години изминаха от деня, в който напуснах Тива. Разбрах къде е Джарка, но никога не отидох при него — криеше се сред своя народ, хабиру. Знам и че Хоремхеб, Могъщия бик, нямаше наследник, а остави короната на сина на Рамзес, и как потомството на ненадминатата кобра претърси Египет надлъж и нашир, за да изкорени всеки спомен за Атон, Единствения. Но вече беше късно. Джарка имаше дъщеря, която роди син — албинос, Мойсей. Той се издигна до велик принц на народа си и сега е в жесток конфликт с фараона, който също се нарича Рамзес. Фараонът не знае какво да прави. Дали да позволи на Мойсей и народа му да потеглят, или да ги унищожи? Претърсил е всички архиви и писания, Надзирателят на Дома на тайните е накарал всички свои „уши“ и „очи“ из Египет да издирят Маху.

Най-накрая ме хванаха и ме доведоха обратно в Египет, за да разкажа историята си, да ги посъветвам, но какво мога да им разкажа аз? Нищо, освен за миналото, за съдбовните дни, когато Ехнатон преобърна всичко в Египет; когато Нефертити, най-красивата жена, живяла някога, бе господарка на сърцето ми; когато Ай и другите хиени мечтаеха за слава. Сега съм стар и беззъб, сбръчкан и прегърбен. Имам нужда само от млада девойка да ме топли нощем и от купа вино да радва дните ми, но те продължават да ме питат какво да правят за бъдещето. Какво мога да ги посъветвам, освен да се огънат пред връхлитащата буря!