Пол Дохърти: Годината на Кобрата

Секуенре, Амозис, Тутмос III, Хатшепсут (Хатусу) — войнствени фараони от Осемнайсетата династия (1550–1323 г. пр.Хр.), поставили началото на великата Древноегипетска империя и прочистили Царството на Двете земи от нашествието на хиксосите.

Аменофис (Аменхотеп) III, Великолепния — фараон на Египет в продължение на трийсет и девет години, когато царството на Двете земи достига апогея на своята мощ;

Тийи1 1 В други транскрипции Тий, Тие, Тийе, Тийа, Тия, Тайе. — Б.пр. — Велика царица и царска съпруга на Аменофис III, родена в Египет като дъщеря на Тюйа и Хюйа 2 2 В други транскрипции срещани също като Туя и Яя; мумиите им са намерени в неразграбена гробница в Долината на царете и заедно с мумията на Сети I се смятат за най-добри образци на балсамирането. — Б.пр. от град Ахмин;

Престолонаследник Тутмос — очевидно предполагаем наследник на Аменофис III;

Принц Аменофис, (Аменхотеп IV), по-късно Ехнатон (Ехнейот) и с тронно име Неферхеперуре — познат в историята като Ехнатон, по-малък син на Аменофис III и Тийи;

Ситамон — дъщеря на Аменофис III и царица Тийи.

Хоремхеб (Харемхаб) — генерал;

Рамзес — пръв приятел на Хоремхеб;

Хюйи3 3 В други транскрипции Хуй. — Б.пр. — първи царедворец (дипломатически пратеник по време на събитията);

Майа — царски ковчежник по време на събитията;

Мерире — главен жрец през периода;

Пентжу — царски лекар.

Ехнатон, Аменофис IV — фараон;

Нефертити — велика царица и съпруга на Ехнатон, дъщеря на Ай;

Мекетатон, Меритатон, Анхсенатон, (по-късно Анхесенамон), Тутанкатон, (по-късно Тутанкамон) — деца на Ехнатон;

Хийа4 4 В други транскрипции Кия. — Б.пр. — митанийска принцеса, една от второстепенните съпруги на Ехнатон.

Ай5 5 Според други източници Ея. — Б.пр. — първи министър на Ехнатон, баща на Нефертити и на Мутноджмет, брат на царица Тийи;

Мутноджмет6 6 Също Мутноджемет. — Б.пр. — по-малка дъщеря на Ай;

Нахтимин (Нахтмин/Минахт) — полубрат на Ай.

Амендуфет — придворен писар;

Набила — тиванска дама;

Маху — началник на полицията при управлението на Ехнатон, висш сановник при Тутанкамон;

Джарка — помощникът на Маху;

Супилиум — хетски цар;

Зананза — хетски принц;

Небамум — полковник от египетската армия;

Мерт — съпруга на Джарка.

Осемнайсетата династия (1550–1323 г. пр.Хр.) отбелязва един от върховете, ако не и връхната точка от развитието на Древноегипетската империя по отношение както на вътрешната, така и на външната политика. Това е период на великолепие, разкош и триумфален империализъм. Той е обаче и време на големи промени и бурни събития, най-вече през последните години от управлението на Аменхотеп III и бързото възкачване на трона на Великия еретик Ехнатон, довело до горчив сблъсък между религиозните идеологии на фона на все по-осезаемата заплаха от настъпващата империя на хетите.

Аз имах големия късмет да получа достъп до този древен документ, за който се твърди, че е — с думите на една по-нова епоха — „пълната и откровена изповед“ на човек, живял в окото на бурята: Маху — началник на полицията на Ехнатон и на неговите наследници. Той ни се разкрива като доста зловеща фигура — отговарял е за сигурността в империята, затова му се е налагало да бъде бдителен. Тази изповед като цяло съвпада със свързаните с Маху свидетелства, открити от други археологически източници — като откритията при Ел-Амарна, града на Атон (Ахетатон) или предметите от собствената му гробница, в която така и не е бил положен. Като един проницателен наблюдател на своето време, Маху е бил човек, чиято ръка почти непрестанно е била на дръжката на меча (вж. Историческата бележка).

Изглежда, Маху е написал изповедта си значително време след бурните години, които бележат края на Осемнайсетата династия. Водел си е записки, които по-късно преписва, вероятно по време на краткото управление на Рамзес I (около 1307 г. пр.Хр.). Ръкописът на Маху е преведен цели шестстотин години по-късно, през VII в. пр.Хр., на демотично писмо и е преписан отново по време на Римската епоха на смесица от латински и койне7 7 Койне е първият диалект на обикновените хора в Елинистическа Гърция, букв. обикновен. Става основа на лингва-франка. — Б.р. .