Пол Дохърти: Годината на Кобрата

Неговата изповед, която реших да публикувам като трилогия, отразява тези различни периоди в превода и поправките. Така например Тива е гръцкият вариант на Уасет 8 8 По-нататък в книгата Град на скиптъра. — Б.пр. , а някои други собствени имена (без да споменавам йероглифите) се дават с различни тълкувания от отделните преводачи и преписвани.

В първата част на трилогията — „Възходът на Атон“, Маху описва въздигането и падението на Ехнатон: мистериозното изчезване на този фараон, опита на неговата царица Нефертити да завземе властта, както и бруталната й и трагична смърт. Във втората част — „Възкачването на Тутанкамон“, Маху размишлява върху мистерията около тези драматични събития. Той и останалите от Кап — вече господари на Египет, но свързани от вечните връзки на детството — все още не могат да се отърсят от случилото се и се страхуват от онова, което може да последва. Страховете на Маху се оказват повече от оправдани. Могъщ узурпатор, който се представя за Ехнатон, се появява при Делтата и подсилва заплахата от гражданска война. Маху трябва едновременно да се справи с тази ситуация и да се опита да разбере какво наистина е станало с някогашния му господар. В резултат от тези си търсения той попада на изключително опасни за бъдещето на Египет тайни, като и на скандална информация за Хийа, втората съпруга на Ехнатон, а отгоре на всичко е въвлечен в смъртоносно политическо съперничество с подлия лорд Ай. Накрая Маху плаща своята дан на това противопоставяне и години наред е поставен под домашен арест. Призован е отново в двора по много зловеща причина: младият фараон Тутанкамон страда от сериозна умствена болест…

Сега, „Годината на Кобрата“ подема разказа на Маху: състоянието на Тутанкамон се влошава, но явен наследник няма. Хетите, враговете на Египет, напредват през Ханаан, а Ай продължава със сложните кроежи. Паяжината е оплетена, капаните са поставени…

Често цитирам тези стихове от Книгата на мъртвите. Те описват пътуването на душата през Ам-дуат, подземния свят, покрай Гълтачите, онези, които пият кръв и се хранят с плът. Не вярвам нито дума, но поезията ми харесва; харесва ми описанието на огнените езера, ограждащи пусти брегове, на които градовете на мъртвите се издигат с ужасяваща красота. Защо ми харесват, ще попитате? Ами да речем, че те по някакъв начин описват моя живот или поне по-голямата му част. Истина е, че съм бродил сред Полетата на благословените, дето сините и белите лотоси се отварят и затварят по желание, дето въздухът е изпълнен със сладкия аромат на зюмбюли и упойващата зеленина на пролетта, дето белите ибиси се извисяват под синьото, очистено от дъжда небе и дето и слънцето, и луната, и целият цвят на нощта блестят с нестихваща красота. Толкова благословен съм бил. Държал съм златни бокали, украсени с драгоценни камъни, и съм преглъщал виното от Кару и Ханаан. Ял съм най-сочно месо и най-избрани плодове. Познал съм телата на най-красивите жени, с напоени в парфюм перуки и блеснали от страст очи на кошута, изписани със син, зелен и черен въглен. Държал съм ги в прегръдките си, под звъна на проблясващите бижута по извитите им в Неченет, рая на плътските удоволствия, тела.

Разхождал съм се из рая и съм бил кичен с всички знаци на властта като служител на фараона. Бил съм шпионин, предател и воин. Дъвкал съм облаците прах на битките измежду ескадроните колесници. Ужасяващи сблъсъци на Менфит, Накту-аа и Мариану — момчетата със здравите юмруци, най-смелите в царството — вплетени в бой с копие, меч, щит и боздуган, насред Червената земя или покрай блатата на Нил: такива кръвопролития не са ми чужди. Бил съм се в смразяващата чернота на пустинната нощ и под такова изгарящо слънце, че скалите се пропукват и разпадат. Бродил съм из бойни полета, гдето мъртвите се подуват, пръсват и вмирисват, а земята е сякаш издялана от лешояди с рошави крила. Познал съм ужаса да бъдеш преследван от нощни хищници, от убийци, последователи на Червенокосия Сет, с плъзгащи се в тъмнината остриета или прелитащи през въздуха стрели. Защо ли? Защото съм Маху от меджаите, някогашният началник на полицията при Великия еретик — онзи, чието име е отречено завинаги — Ехнатон.