Пол Дохърти - Принцът на мрака

— Три жени — продължи Корбет с равен глас, — три невинни жени са мъртви. Знаеш ли как те наричат в залите на Оксфорд? Новият Юстиниан на Запада. Великият законодател. Говорят за парламентите ти, за забележителната ти реч, в която каза, че законите трябва да бъдат одобрени от всички. Чудя се какво биха помислили сестрите Марта и Франсис за това. Агата дьо Курси е убийца, но не само е на свобода, но оправдава с теб действията си.

Кралят тропна по пода.

— По-добре си върви, Корбет — каза той бързо. После вдигна очи и се усмихна. — Мейв е бременна. Ако роди момче, Корбет, искам да го кръстиш Едуард. — Кралят погледна встрани. — Онова, което направи в Годстоу няма да бъде забравено. Разбирам, че искаш да вземеш Малтоут в имението си? Съгласен съм. А сега върви! Върни се след Архангеловден.

Корбет се поклони и тръгна към вратата.

— Хю!

Писарят се обърна.

— Да, Твое величество?

— Остави Агата дьо Курси… на мен.

Корбет отново се поклони и затвори вратата след себе си.

Едуард постоя известно време, после отиде до прозореца, замислен над думите на писаря. В сърцето си Едуард знаеше, че Корбет е прав — дьо Курси беше убийца. Той я беше използвал и преди. Наричаше я своето „тайно оръжие“ срещу заговорите, които крояха враговете му. Беше смазал бунта на де Монфор и съюзниците му преди цели четиридесет години, но те продължаваха да го преследват. Да, той беше чул за жената от рода Девърил, незаконна издънка на един от генералите на де Монфор. Незаконният син на Девърил беше избягал в чужбина и се беше оженил за дъщерята на благородническо семейство в Бордо. Дьщеря му, Мари Девърил, беше възпитана в омраза към английския крал. Той я беше държал под око и когато беше използвала фалшиво име, за да поиска разрешение да влезе в манастира Годстоу, беше заподозрял, че възнамерява да му създаде проблеми, да атакува Едуард или семейството му при първа възможност. Може би е възнамерявала да убие лейди Елинор. Или, потръпна Едуард, се е целела по-високо, надявайки се, че Уелският принц ще посети манастира, а защо не и самият той. Кралят я беше оставил да пристигне, за да може да я наблюдава, а после даде на дьо Курси тайните си заповеди. Тя трябваше да проследи и убие Мари Девърил, да заеме мястото й и да отиде в Годстоу, за да следи отблизо и непрестанно лейди Елинор.

Едуард мрачно се усмихна. И кой би я заподозрял? Дьо Курси винаги се обличаше като мъж, държеше се като младо пофренчено конте, облечено в скъпи дрехи, купени с парите от кралската хазна. Тя говореше с провлачен френски акцент, на който би завидял всеки придворен. Дьо Курси трябваше да убие Девърил, да държи под око събитията в Годстоу, да докладва за действията на принца в Уудсток и да разбере верни ли са слуховете, че той тайно се е оженил за бившата си блудница. Никой нямаше да заподозре, че Агата е убила Девърил. А дори това да станеше, кой го беше грижа? Девърил бяха предатели, а Едуард беше дал на дьо Курси писмен документ, че тя е под негово покровителство. Разбира се, не беше казал за това на Корбет — писарят беше отличен шпионин, но съвестта му можеше да се противопостави на коварното убийство на една жена и нейния паж. Всичко беше вървяло добре до смъртта на лейди Елинор и странното мълчание на дьо Курси. О, тя го беше уведомила, че е възнамерявала накрая да му каже истината, но как би могъл да й вярва? Какво право имаше тя да решава кой да живее и кой да умре? Корбет беше прав. Само един крал можеше да прави това. Едуард надникна през прозореца. Видя Корбет на двора да се смее, разговаряйки с Ранулф и Малтоут.

— Ако е момче, наречи го Едуард — промърмори под нос краля и завидя на късмета на писаря. — А аз нямам син — прошепна той.

Облегна се на стената и загледа как Корбет и спътниците му се качиха на конете и напуснаха двора. После отиде до малкото писалище, взе перото и написа едно кратко писмо. После старателно го запечата с тайния си восъчен печат, преди да извика прислужника. След няколко минути Джон дьо Варен, граф на Съри, бавно влезе в стаята.

— Твое величество?

Едуард продължаваше да гледа през прозореца.

— Твое величество, викал си ме.

— Има една жена — бавно започна кралят, — живее в къщата срещу кръчмата „Измамниците“, близо до църквата „Сейнт Катрин“ край Тауър. Тя е предателка и убийца.

— Името й?

— Агата дьо Курси. — Едуард се изкашля. — Тя трябва да умре. Признала е престъпленията си, но поради държавни причини не може да бъде осъдена. Погрижи се за нея, дьо Варен. Гледай да стане бързо и тя да не заподозре нищо.