Пол Дохърти - Принцът на мрака

— Какво искаш да кажеш?

— Сестра Агата не беше монахиня — лекичко се усмихна Корбет.

— Била е тук заради лейди Елинор?

— Да — отвърна писарят. — Била е тук като мен, заради лейди Елинор. Сестра Агата беше ключът към всичко, случило се в Годстоу. — Той вдигна ръка, за да й попречи да избухне. — Останалото знаеш по-добре от мен. Милейди, сестра Агата е виновна, но ти също не си безгрешна.

Игуменката се раздвижи на стола.

— Какво значи това?

— Много добре знаеш — отвърна Корбет. — Лейди Елинор е била убита, защото е възнамерявала да избяга от Годстоу. В стаята й и в кухия дъб, който се намира между църквата и стената са били оставяни тайни съобщения. Знаеш го, защото ти си писала съобщенията и си ги оставяла там.

— И защо ми е било?

— Стига, милейди, това е ясно. Кралят е наредил лейди Елинор Белмонт да дойде тук и това никак не ти е харесало. То е нарушило хармонията и спокойствието на малката ти общност. Предизвикало е нежеланото внимание на принца и лорд Гейвстън, както и неочакваната намеса на френския пратеник, мосю дьо Краон, когото е трудно да отблъснеш. Лейди Елинор била млада жена. Можела е да живее дълги години. След време щеше да заплаши собствения ти пост. Затова си наела конници, Бог знае откъде, макар че наоколо има достатъчно бивши войници, готови на всичко срещу пари.

Корбет стана и си наля чаша вино. Погледна въпросително лейди Амелия, но тя поклати глава. Той вкуси ароматното червено питие, блажено наслаждавайки се на топлината, която се разля в стомаха му.

— Добре си подготвила почвата — съобщенията, скрити в стария дъб. Отначало помислих, че някой е прескачал през оградата и ги е оставял там, но през нощта, когато ме преследваха кучетата, установих, че това е невъзможно. Стените са непристъпни, а всеки външен чопек, влязъл през портата, щеше да бъде забелязан. Заключих, че авторът на писмата е от манастира. — Корбет замълча за миг. — Отначало реших, че е била сестра Агата, но само ти имаш влиянието и парите да наемеш конници. Още повече, че така и не можах да разбера защо в деня, когато те са били видени край манастира, си разрешила на лейди Елинор да не присъства на вечерня. При всички други случаи щеше да настояваш да е там. Би трябвало да си видяла или чула конниците сред дърветата. Отсъствието на лейди Елинор от вечерня и появата на ездачите не с съвпадение. Надявала си се, че тя ще избяга. Вината щеше да падне върху други, а ти и манастирът ти щяхте да се отървете от нея. Но нещата ужасно се объркали. Лейди Елинор била убита и ездачите си тръгнали с празни ръце.

Игуменката мьлчаливо го гледаше.

— Уплашила си се, че може да чуя за тези конници, затова сутринта, когато пазачът ме заведе в гората, изпрати сестра Катрин след мен, за да види къде отиваме. Прав ли съм, милейди?

— Да, Корбет — остро отвърна тя. — Прав си. Присъствието на лейди Елинор тук не ми беше приятно. Може и да не сме най-строгия орден на света, но Годстоу е манастир, а не убежище за бивши блудници. Освен това мразех лейди Елинор с вкиснатата й физиономия и непрестанната й меланхолия. Отидох по работа в Оксфорд. Познаваш добре града. В него могат да се наемат мъже, готови на всичко. Дадох им нареждания. Онази неделя вечер лейди Елинор трябваше да се срещне с тях пред Галилейската порта. Разбира се, за да постигна това, ми трябваше съдействието на блудницата, затова тайно й изпращах съобщенията. — Тя сви рамене. — Останалото знаеш.

— Ами ако беше заминала? — попита Корбет. — Знам, че подозрението щеше да падне върху принца, лорд Гейвстън, французите или дори върху краля. Но каква беше твоята цел?

Игуменката се усмихна.

— Нищо особено. Имаме друг манастир в Енб, близо до Дордрехт. Лейди Елинор щеше да бъде настанена удобно, но строго охранявана, а аз щях да бъда доволна. — Тя притегли към себе си парче пергамент. — А сега, мастър Корбет, сигурна съм, че ти предстои много работа, както и на мен.

Тя втренчи поглед в писалището и когато вдигна очи, писарят го нямаше.

В голямата зала на двореца Уестминстьр, Едуард Английски седеше на трона под високия таван с кръстосани греди. Големи златисточервени знамена висяха навсякъде, а прислужниците му бяха покрили стените със копринени гоблени и плътни сребристи и златисти тъкани. Подът пред подиума беше пометен и покрит с пресни рогозки, поръсени с билки. Кралските гвардейци в пълно въоръжение и броня бяха строени в стегнати редици от двете страни на трона, с извадени мечове, насочени нагоре. Кралят беше заобиколен от най-знатните английски благородници и епископи, а пред него, на маса, покрита с дамаска, седяха главните писари. Корбет беше в средата. Масата пред него вече беше почистена от всички пергаменти, с изключение на един документ, току-що подписан и подпечатан — сватбеният договор между Едуард, принц Уелски, наследник на английския трон с Изабела, „единствена и любима дъщеря“ на Филип IV, крал на Франция.