Пол Дохърти - Принцът на мрака

Агата дьо Курси кимна.

— Много добре! — промърмори тя. — Наистина отлично!

— Единственият, който е разбрал част от истината, била горката сестра Франсис. Намерих нашийника на кучето, а той още носи девиза на семейство Девърил „Noli me tengere“. Сестра Франсис, разбира се, си го спомни. Сигурно го е видяла на някои от вещите на убитата жена, когато за пръв път си влязла в манастира, но сигурно не се е сетила веднага къде. И с кого би споделила тя? Не с някой друг, а с винаги търпеливата и внимателна сестра Агата, затова сестра Франсис също е трябвало да умре. Тя беше дългогодишна монахиня с постоянни навици и режим. От няколкото седмици като послушница, ти си помнела колко грижливо е гасяла огъня с вода. Винаги е настоявала да го прави сама и това е улеснило задачата ти. Само че през нощта, когато умряла, в кофата, която използвала, имало мазнина, а не вода. — Корбет скрито се възхищаваше на самообладанието на противничката си. — Огънят избухнал, излязъл от огнището и след секунди сестра Франсис приличала на горяща буйно факла, а тайната ти била запазена.

Агата сключи ръце и вдигна пръсти към устните си като учителка, която се закача с особено умен ученик.

— Мастър Корбет, ти ми каза как смяташ, че съм убила онази жена, но не ми каза защо.

— Не си играй с мен! — отсече писарят. — Знаеш причината. Дьо Монфор се е разбунтувал срещу краля, Девърил е бил един от генералите му. Според архивите, след поражението на Монфор, родът Девърил бил прекъснат, така че жената вероятно е била плод на някоя незаконна връзка. Майка й сигурно е избягала в Гаскония и я е възпитавала в омраза към Едуард Английски.

— И смяташ, че кралят би позволил на една Девърил да се върне в страната?

— Само ако е променила името си. Както казах, подозирам, че е била сираче и под фалшиво име е писала на лейди Амелия, за да поиска разрешение да се присъедини към Монахините от Сион, като си плати обичайната такса. Когато молбата й била удовлетворена, поискала разрешение да влезе в Англия. — Корбет погледна Агата. — Хайде де, какво име използваше?

Жената студено отвърна на погледа му.

— Ще опитам друга тактика — продължи той. — С какво име те наричаха, когато влезе в манастира Годстоу?

Агата се разсмя, сякаш Корбет й беше задал гатанка.

— Приех името сестра Агата, което всъщност е моето, но ако питаш игуменката, ще ти каже, че влязох между тези стени под името Мари Савини.

Корбет въздъхна.

— Значи си убила Мари Савини в гората край Годстоу?

Агата прехапа устни.

— Да предположим, че си прав, Корбет. Откъде бих могла да знам, че тази Мари Савини всъщност е от род, подкрепял Монфор, че е идвала в Англия, за да крои заговор, може би дори да извърши убийство? И откъде бих могла да разбера кога ще дойде и откъде ще мине?

— Знаела си всичко, защото кралят ти го е казал! Ти си негов екзекутор!

— Ако Девърил е променила името си, защо е носела семейния си девиз със себе си?

Корбет вдигна рамене.

— Малцина биха го разпознали като девиз на семейство, опозорено преди четиридесет години. Колко монахини от Годстоу, да не говорим за бароните от кралския двор биха се сетили за него?

— Но тази Мари е говорела добър френски.

— Както и ти — отвърна Корбет. — Както и останалите в това затънтено място.

Агата пристъпи по-близо и сложи качулката, за да се предпази от дъждовните капки, които падаха от надвисналите клони на дъба.

— О, Хю — прошепна тя, — кралят беше прав. Може да си педантичен, но винаги си толкова логичен.

— Може би не съм — хитро отвърна Корбет. — Мари Савини или Девърил е била убита в гората на Годстоу, а ти си се появила в манастира по същото време. Трябваше веднага да свържа събитията, поради това съвпадение. Но разбира се, тук очаквали Мари Савинй и тя пристигнала. Не са знаели за други посетители… — Гласът на Корбет заглъхна.

— Стига, Хю — промърмори тя. — Не се самообвинявай. Тя беше чужденка, пътуваше под фалшиво име, за да не могат да разберат коя е всъщност. Кой би заподозрял, че благочестива монахиня като мен може да извърши подобно нещо? — Тя отметна глава. — А дори и да беше станало, какво значение би имало? Мари планираше измяна, докато аз се радвам на протекциите на краля. — Тя се усмихна. — Нямах намерение да оставам достатъчно дълго, за да бъда заплашена от разкритие. В това няма нищо загадъчно.

Корбет вдигна ръка и докосна разцепения дъб зад себе си.

— Права си. Истинската загадка започва именно тук. Дошла си тук да наблюдаваш лейди Елинор и да й попречиш да направи някоя глупост — да избяга или да предизвика скандал в английския двор. Колко ли си била разтревожена, когато си открила, че получава тайни съобщения от загадъчен доброжелател, който й обещал да уреди бягството й от Годстоу! В неделята, когато умряла, лейди Елинор рязко нарушила навиците си, като отказала да отиде на вечерня, а човек, наблюдателен като теб, сигурно е забелязал тайните й приготовления. — Ръката на Корбет отново хвана камата под наметалото. — Затова си отишла в стаята й. Вратата била заключена, но лейди Елинор имала доверие на сестра Агата, която винаги била загрижена за добруването й. Пуснала те да влезеш, а останалото… — Писарят се огледа и забеляза, че есенното слънце започваше да прониква през гъстата мъгла. — Като професионален убиец си счупила врата й с лекота. Знаеш къде да хванеш и колко бързо да завъртиш.