Пол Дохърти - Принцът на мрака

Ръцете на жената внезапно се появиха изпод наметката й. Корбет се напрегна, но тя само отметна русите кичури от косата си. После леко наклони глава на една страна и се загледа в него с лека усмивка, сякаш той й разказваше анекдот или някаква интересна история.

— Ти си умен писар — каза Агата с престорена невинност. — Но забравяш, аз бях в сакристията, за да подготвям вечернята.

— Сигурен съм в това — бързо й отвърна той.

— Освен това, спомни си, че сестри Марта и Елизабет са видели лейди Елинор да минава под прозореца им точно преди вечерня. — Очите й се разтвориха широко в учудване. — Как би могла една жена да бъде мъртва и в същото време да върви, да говори и да маха с ръка?

— Видели са някого и са помислили, че е лейди Елинор с наметка и качулка, но всъщност си била ти. След като си я убила, си взела една от дрехите й, както и пръстена от пръста й. Така, успешно дегизирана, си слязла по стълбите и си тръгнала към църквата. Както си се надявала, сестра Марта те е видяла и те е извикала. Обърнала си се, извикала си нещо в отговор и си помахала с ръка. И двете монахини са стари и глухи, така че не биха могли да разпознаят гласа ти. Освен това не виждат добре и съвсем лесно са могли да те объркат с лейди Елинор. С нея сте си приличали, били сте млади, русокоси, а ти си носела наметката и пръстена й. — Корбет се усмихна. — Хората виждат онова, което искат да видят.

— Но какво щеше да стане, ако някой ме беше срещнал?

— Че кой би се осмелил да се доближи до високомерната лейди Елинор? Игуменката е била в църквата, останалите монахини са се подготвяли за вечерня, а разстоянието е съвсем кратко. Щом си стигнала до вратата на сакристията зад църквата, си съблякла и си скрила наметката и пръстена. После си влязла вътре като сестра Агата, покорната монахиня. Така си затвърдила впечатлението у онези, които са били в църквата, че си влязла там, докато лейди Елинор е била още жива. Но си направила друга грешка, нали? Надявала си се, че като всички други сестра Марта е видяла онова, което си искала да види — жена с наметката на лейди Елинор и пръстена й би трябвало да бъде лейди Елинор. Когато си махнала с ръка, огромният сапфир проблеснал, но погрешка си сложила пръстена на лявата си ръка, докато любовницата на принца винаги го е носела на дясната. Старата монахиня си спомнила за това, оттук и малката й гатанка „Sinistra, non dextra“ — „лявата, не дясната“. Не разбирала защо е станало така.

Агата се приближи още малко. Корбет забеляза, че част от безочливостта й беше изчезнала и че сега тя беше нащрек. Стоеше точно пред него, сякаш се опитваше да скрие от погледа му онова, което ставаше зад гърба й.

— Да кажем — тихо отвърна тя, — че всичко е станало така, както го описа. Признавам, че някой може да не забележи липсата на една роба, но скъп пръстен? Нали помниш, че игуменката е открила трупа в подножието на стълбите!

— Но ти знаеш отлично, че това е лъжа! Игуменката, разтревожена от липсата на лейди Елинор, излязла от трапезарията и се върнала в тъмната сграда на манастира. Открили дамата мъртва в стаята й и загрижени от възможните обстоятелства, занесли тялото й в подножието на стълбите, за да прилича случилото се на инцидент. Било тъмно, те били уплашени и едва ли са забелязали, че пръстенът липсва. А и да бяха забелязали, логичното обяснение би било, че е паднал. Разбира се, повикали са те да помогнеш да отнесете трупа обратно горе в стаята. Тогава си сложила пръстена на ръката на мъртвата. — Корбет замълча за миг. — Много хитро измислено — добави той. — Знаела си, че лейди Амелия ще открие трупа и заради доброто име на Годстоу, ще се опита да представи смъртта на лейди Елинор като злополука. Ти, убийцата, умно си използвала невинни монахини като лейди Амелия и сестра Марта, за да се предпазиш. Независимо дали им е харесвало или не, те са станали твои съучастници; смъртта на лейди Елинор е била толкова объркана, че никой никога не би разбрал истината.

Корбет, вече притеснен от усмихнатата убийца срещу себе си, извади камата от канията.

— С това — продължи той — нещата са щели да приключат, но сестра Марта се разприказвала и заплашила, че ще отиде при игуменката. Разбра ли гатанката й?

Агата се усмихна.

— Лесно си я убила — продължи писарят. — Старата Марта си приготвила ваната. Сложила паравана, заключила вратата. Но ти, вечно грижовната сестра, си й донесла сапун. Старата монахиня излязла от ваната, оставяйки следи от вода по пода и отключила. Ти си й дала сапуна, бъбрейки весело, докато тя се е върнала обратно. Беше стара, смъртта й е била бърза. Може би си я хванала за глезените и си потопила главата й под водата. Всеки моряк ще ти каже, че от рязкото нахлуване на вода в устата и носа бързо губиш съзнание. После си взела сапуна и си излязла така тихо, както си влязла.