Пол Дохърти - Принцът на мрака

Корбет го предупреди.

— Не се отделяй от мен, Ранулф, нито пък ти, Малтоут. Онзи, който е убил отец Рейнар, стреля снощи и по нас. Може да ни е проследил до Лондон.

Малтоут с удоволствие се съгласи, но Ранулф недоволства известно време. Оставиха конете си и си запробиваха път по шумните, живописни улици. Там прислужникът бързо си възвърна доброто настроение, посочи към група испанци в разноцветни мантии с качулки и внушителни подплънки на чатала. С Малтоут зас-пориха кое е истинска кожа и какво означаваха бродираните, украсени със скъпоценни камъни мотиви и ярките цветове на наметалата на някакви придворни. Навсякъде около тях ехтяха виковете на търговци и продавачи на плодове и зеленчуци; далечният остър звук на тромпети, под който някое благородническо семейство достолепно се движеше из града с развети знамена, на път към Уестминстър. Ранулф смушкваше Малтоут в ребрата и се заглеждаше похотливо по хубавите дами с панделки и рокли с ниска талия; понякога думите му потъваха в глъчката на тълпата и обедния звън на лондонските камбани, призоваващи към молитва от високите белосани камбанарии. Стигнаха до Уайт Чийп, където навалицата беше най-голяма. Този обширен, покрит с калдъръм район, главен градски пазар, беше претъпкан с каруци, докарали вино от избите; тънък ленен плат за тъкаческата гилдия и купчини зеленчуци за сергиите и павилионите в Полтри. Преминаха през кланицата, където месарите, затънали до глезени в съсирена кръв, разпаряха коремите на крави, прасета и овце. После оставяха вътрешностите да паднат върху огромните табли, откъдето ги изгребваха млади, дрипави чираци, за да ги измият в бъчви с гореща вода. Група свещари стояха до дълга редица изкормени прасета, спорейки със собственика за цената на лойта, която искаха да закупят за свещи. Шумът беше неописуем, а от вонята им се повдигаше. Калдъръмът беше оплискан със струи черна кръв, над които кръжаха облаци тлъсти мухи.

Продължиха покрай затвора Нюгейт, откъдето се разнасяше воня, по-противна дори от тази в кланицата. Просяк, чието лице беше разядено от язви, танцуваше странен танц на един крак, докато малко, мършаво като скелет момче свиреше пронизително на тръстикова флейта. Ранулф му хвърли пени, после изруга, защото се подхлъзна на разложен труп на плъх. Преминаха бързо покрай канавката на Флийт, където труповете на две кучета плуваха в калта и продължиха по криволичещите улички, между високите сгради, чиито горни етажи бяха изнесени върху дървени колони, за да може в стаите да влиза слънце. Тук улични търговци бутаха малките си ръчни колички с викове „Хляб!“, „Змиорки!“, „Риба!“, „Пресен пай!“, а на всеки ъгъл стояха водоносци, които продаваха вода на минувачите от малки, обковани с желязо бурета.

— Мастър, къде отиваме? — извика Ранулф.

— В Смитфийлд — отвърна Корбет, отблъсквайки един чирак, който му предлагаше горещи пикантни овчи крачета. В началото на Кон Лейн няколко млади проститутки с тънки талии и похотливи погледи приканваха минувачите и танцуваха от наслада при мисълта, че ще прилъжат някого. Една от тях явно разпозна Ранулф и заподвиква сладкодумни обяснения какво би направила за него срещу една сребърна монета.

— Нямам сребро! — извика и той в отговор, пренебрегвайки предупредителното намръщване на Корбет.

— Нито топки, като те гледам! — подхвърли друга проститутка.

Цялата група избухна в смях, докато изчервеният Ранулф забърза колкото можеше. Прекосиха откритото прашно пространство на Смитфийлд до болницата „Свети Вартоломей“. Корбет помоли спътниците си да го изчакат на главния вход, докато той пресече площада. Наслаждаваше се на прохладата, красиво оформените лехи с цветя и билки и изкусно дяланите фонтани, които се плискаха в центъра. Долови силния аромат на сапун, но усети и миризмата на разложено, както и миризмата на мухъл от костницата, която се намираше в единия ъгъл.

Изкачи широките стълби на болницата, покрай група стари войници с ампутирани крайници, които се забавляваха с истории от миналото. Малко момче с бокал и черпак мокреше пресъхналите им уста. Корбет спря един от послушниците.

— Тук ли е брат Томас? — попита го той.

Дребният човек с невинни детски очи кимна и подкани писаря да го последва по белосаните коридори към ухаещата на билки стая на брат Томас. Аптекарят седеше на малкото си писалище под отворения прозорец, но стана и радостно плесна с ръце, когато видя Корбет. Хвърли гъшето перо, стисна ръцете на писаря и енергично ги раздруса.