Пол Дохърти - Принцът на мрака

— Пази се от Ранулф! — извика Корбет. — При него нищо не е каквото изглежда.

Играчите не му обърнаха внимание, затова Корбет тихичко си легна и се опита да подреди мислите си.

1. Лейди Елинор е умряла по време на вечерня когато останалите монахини са били в параклиса. Оттам всички бяха отишли в трапезарията.

2. Лейди Елинор е била видяна жива точно преди службата да започне, от сестра Марта и сестра Елизабет. Едната от тях забелязала нещо необичайно, но го скрила зад думите „Sinistra, non dextra“, в буквален превод „Дясната, не лявата“.

3. Край манастира са били видени конници. Кои са били те и кой ги е изпратил?

4. Лейди Елинор се е канела да напусне манастира и да отиде при тайнствения си приятел, но кой е бил той?

5. Дьо Краон беше замесен по някакъв начин в тази история и беше подкупил неразумния отец Рейнар.

6. Принцът беше заявил, че няма пръст в смъртта на лейди Елинор, но и той, и фаворитът му изглеждаха притеснени.

7. Гейвстън мразеше лейди Елинор, а Корбет го смяташе способен на хладнокръвно убийство.

8. Смяташе, че смъртта на загадъчните мъж и жена преди година и половина е ключът към загадката, обкръжаваща смъртта на лейди Елинор, но кои са били те и какво означаваше девизът „Noli me tengere“?

Корбет прехвърляше тези въпроси в главата си. Помисли си за Мейв и осъзна колко много му липсва. Сети се и за усмихнатото лице на сестра Агата, преди да потъне в сън, оставяйки Ранулф и Малтоут да спорят върху късмета при игра на зарове.

В стаята си в свещеническия дом отец Рейнар също беше потънал в мисли. Беше ли сгрешил, взимайки злато и сребро от дьо Краон? Сети се за вдовицата от порутената колиба в края на селото и благодарността в очите й, когато й даде кесия монети. Не, смяташе, че си е заслужавало. Вдигна глава и се заслуша в шума отвън. Есента, сезонът през който беше роден, отново беше дошла. Вятърът се усилваше, плющеше в клоните на дърветата, отръсквайки ги от последни вехнещи листа. Скоро щеше да дойде Архангеловден, а после Празникът на Вси светии, когато се отдаваше почит на мъртвите.

Почувства тръпка на безпокойство. Телата, които бяха заровени в гроба под стария бряст — на кого бяха? Защо ги бяха убили така зверски и загадъчно? Изтри устата си с опакото на ръката. Какво е търсила една знатна дама в горите на Оксфордшър? Дали е идвала да посети някой приятел в университета или някой от градовете като Олтингдън? Но ако е така, защо никой не беше потърсил труповете? Или, може би, те са били свързани с Годстоу?

— Отец Рейнар!

Французинът почувства как космите на тила му настръхнаха, когато погледна към вратата. Някой беше влязъл в гробището и го викаше по име. Гласът приличаше на детски — висок и ясен.

Той направи кръстния знак във въздуха. Призрак ли беше или привидение? Дух, обвързан с този свят? Призракът на мъртвата лейди Елинор?

— Отец Рейнар, покажи се.

Гласът ставаше все по-настоятелен. Французинът стана и предпазливо се запъти към вратата, взимайки по пътя тежката тояга, подпряна на стената.

— Отец Рейнар, ела! Моля те!

Високият глас отново прониза мрака и свещеникът замря с ръка на резето. Беше ли някой демон, призован от вещица или магьосник? Когато пристигна в селото, свещеникът си имаше разправии с онези, които практикуваха черна магия и използваха гробището за сатанинските си ритуали. Имаше странни светлини и напеви, принасяне на черен петел в жертва в полунощ, но той ги беше прогонил и осветил гробището, като заплаши сборището с анатема на този свят и мъки в ада след него.

— Отец Рейнар, идвам с добро!

Свещеникът стисна по-силно тоягата, отвори вратата и излезе в мрака. Вятърът обрули лицето му, когато затвори вратата след себе си и се взря в непрогледната нощ.

— Кой е там? — извика той. — В името на Бога, чадо, кой си ти? Какво искаш?

Само стенанието на вятъра в дърветата му отвърна. Свещеникът тръгна към гробището. В мрака едва различаваше тъмните силуети на кръстовете, хълмчетата на гробовете и призрачните брястове.

— Кой си ти? — повтори той. — Къде си?

Взря се и различи една сянка, по-тъмна от останалите. Възкликна ужасено — едно дете, дребна забулена фигурка, сключила ръце пред себе си, вървеше към него измежду дърветата. Отец Рейнар също започна да се моли, но по средата на думите стрела от арбалет го улучи в гърдите. Свещеникът се свлече; кръвта, която рукна от носа и устата му, имаше вкус на метал. Почувства меката трева под бузата си. Видя се като дете, което тича към някого. Майка му протягаше ръце към него. Знаеше, че умира.