Пол Дохърти - Принцът на мрака

— И защо?

— Би ли поел отговорността да намекнеш, че лейди Елинор се е готвела да избяга от Годстоу и от принца? Слушай — продължи развълнувано сестра Агата, — смятам, че в бързината лейди Елинор се е спънала и е паднала по стълбите.

Корбет поклати глава.

— И защо тогава е излязла от стаята без багажа си? — попита той, без да разкрива, че игуменката вече беше разбила всички съмнения, че лейди Елинор е паднала по стълбите.

Сестра Агата стисна устни.

— Не мога да го обясня.

— Нищо друго ли не откри?

Тя се усмихна и поклати глава.

— Ами старата монахиня, която се удавила в собствената си вана? Знаеш ли какво е искала да каже с „Sinistra, non dextra“?

— Дясната, не лявата — промърмори сестра Агата. — Не, не знам.

— Колко време беше компаньонка на лейди Елинор?

— Фамилията ми е Савини — отвърна монахинята. — Баща ми е гасконец, а майка ми англичанка. Родена съм в Беарн. Останах сираче на невръстна възраст и бях под опеката на съда. Имах желание да се посветя на Бога и реших да дойда в Англия. — Тя присви очи. — Това стана преди около година и половина. Лейди Елинор вече беше в Годстоу. Запознахме се, а тя помоли игуменката да й стана компаньонка.

Корбет успокои коня си, който нервно тъпчеше на едно място заради шумоленето на някакво животно в крайпътните храсти. Двамата със сестра Агата се разсмяха, когато суматохата стресна Ранулф, който измърмори някакво проклятие и облиза устни, очевидно напълно възстановен след кратката си дрямка. Той подкара коня си успоредно с техните. Заедно завиха по пътя и видяха пред себе си кулата на манастирската камбанария.

Корбет млъкна, а Ранулф започна дяволито да се задява със сестра Агата. Щом минаха през Галилейската порта, той пожела лека нощ на монахинята и помоли прислужника си да закара конете в конюшнята. Докато се отдалечаваше, прислужникът продължи да се шегува добродушно със сестра Агата и невинно я попита чувала ли е историята за палавия монах от Лъдлоу. Корбет поклати глава и се запъти към къщата за гости. Попита старата глуха послушница, която се грижеше за посетителите, дали има някакви вести за него.

— О, не! — недочула отвърна тя. — Не може никъде да се местите. Такива са правилата на ордена.

Корбет изстена и влезе в стаята си, където се хвърли върху малкото легло и започна да размишлява върху онова, което беше научил досега. Първо, отец Рейнар тайно се беше възхищавал на лейди Елинор и не е бил близо до Галилейската порта през нощта на нейната смърт. Второ, любовницата на принца е била убита в стаята си вечерта, когато е смятала да избяга със загадъчния си любим или приятел. Но кой беше той? Корбет остави ума си да се рее, чувствайки се гузен, задето когато мисли за Мейв, си спомня и ангелското лице на сестра Агата.

Той стана и излезе в сгъстяващия се мрак. Тръгна към мястото зад параклиса, откъдето можеше да чуе сладкото, мелодично пеене на монахините, които започваха първия псалм от вечернята. Старият разцепен дъб го привика като огромен показалец, изникнал сред тревата. Корбет отиде и внимателно разгледа кухата хралупа. Вътре нямаше нищо, освен купчина листа и плесен.

— Онзи, който е носел съобщенията, трябва да е прескачал през стената — измърмори Корбет под нос.

Отмери трийсет крачки и се загледа в назъбената заобикаляща стена, висока около двайсет стъпки. Загадъчният пратеник, заключи Корбет, трябва да е бил много пъргав младеж, за да я изкатери, да остави писмото и да си тръгне. Нямаше друг път, освен да мине през манастира, но пазачът щеше да го спре, а и някоя монахиня или послушница със сигурност щеше да го забележи. Корбет потърка лицето си. Нещо не беше наред, но той беше твърде уморен, за да стигне до някакво заключение, затова се върна в стаята си, където Ранулф го очакваше с току-що налята чаша вино.

— Да разбирам ли, че конете са в конюшнята, а сестра Агата — непокътната в лоното на ордена?

Ранулф се усмихна.

— Ами — каза прислужникът, чешейки се по главата — както казах, нищо не е такова, каквото изглежда. Отец Рейнар може да е яростен проповедник, но е извор на духовна и материална утеха за своите енориаши.

— Какво искаш да кажеш?

— Той не само отказва десятъка, но очевидно има източник на средства, с чиято помощ раздава милостиня, поправил е църквата и е платил да бъде боядисана и почистена.

— И не се ли знае кой е благодетелят му?

Ранулф поклати глава.

— Какво още?

— Прислужницата от кръчмата казва, че видяла младите хора, които после били открити мъртви в гората. Тръгнали към Годстоу.