Пол Дохърти - Принцът на мрака

— Какво правиш, човече?

Писарят се обърна. Свещеникът, който се молеше, коленичил до долната част на ковчега, се беше изправил, стискайки здраво ръба му. Разкривеното му от гняв лице го караше да прилича на демон в мъждивата светлина. Темето му беше обръснато, очите му бяха скрити под гъсти вежди. Устата и брадичкатаму бяха решително издадени. Той гневно изгледа Корбет.

— Попитах какво правиш.

Ръката на писаря посегна към ножа, когато свещеникът заобиколи ковчега.

— Остави камата! — каза той дрезгаво. — Или така ще те цапна по главата, че има да ме помниш!

Корбет не отдръпна ръката си от дръжката.

— Кралят ме изпрати тук. Казвам се Хю Корбет.

— Хич не ме е еня кой си и защо си тук. — Свещеникът посочи към трупа. — Макар да беше кралската курва приживе и греховете й да са като на Вавилонската блудница, отнасяй се към нея с уважение.

Монахът млъкна, когато Корбет извади ножа си. Вратата зад тях се отвори и задъханият Ранулф нахлу в помещението.

— Спокойно! — извика писарят, когато монахът се извърна. — С отеца имаме работа.

Прислужникът му колебливо затвори вратата.

— Отче — продължи тихо Корбет, — не искам никого да оскърбя. Но съм изпратен тук официално, за да прегледам тялото. Кой си ти?

Монахът си пое дълбоко дъх.

— Отец Рейнар, свещеник от местната църква и с благословията на епископа, капелан на това затънтено място. — Той кимна, без да сваля поглед от Корбет. — По-добре свършвай тогава.

Писарят се върна при горната част на ковчега и отново отметна воала, като отдели специално внимание на синините от двете страни на шията. Забеляза следа от пръстен върху дясната ръка. Отиде при долната част на ковчега и отметна тъмната рокля, в която беше облечен трупът. На средата на десния прасец също имаше вече жълтееща синина. Зад Корбет свещеникът дишаше тежко. Възможно най-тактично писарят прегледа останалата част от тялото и за пръв път, въпреки маслата и мехлемите на балсаматорите, долови лъх на разложено. Той тихичко прошепна молитва и отново се върна при трупа на старата монахиня. Огледа го под строгия поглед на монаха, после внимателно го покри с воала и безмълвно отиде до вратата. Зад него свещеникът угаси свещите и го последва навън. Въпреки топлото слънце, Корбет почувства студени тръпки да лазят по гърба му от онова, което беше видял.

— Това е Долината на смъртта — произнесе отец Рейнар, който внимателно го наблюдаваше.

Корбет го огледа. Сега той не изглеждаше толкова ядосан. Макар и среден на ръст, от него лъхаше сила, сякаш изсмукана от дъбовете и плодородната тъмна почва. Лицето му беше сурово, макар писарят да забеляза бръчици от смях, които смекчаваха фанатизма в печалните очи.

— Познаваше ли лейди Елинор? — попита го Корбет.

— Да, беше мила дама, макар и блудница.

Свещеникът се огледа и очите му се присвиха, когато видя сестра Франсис да стои с Ранулф в началото на пътеката.

— Това е зло място — промърмори той с ъгълчето на устата си. — Не се заблуждавай, писарю. Сатаната идва и поглъща душите, чиито тела ще горят в търбуха му цяла вечност.

— Ами лейди Елинор?

— Злочеста играчка на принцове. Сега, когато е мъртва, смили се над душата й, Христе.

— Как смяташ, че е умряла?

— От собствената си ръка, разбира се!

Монахът продължи:

— Може би тъмните сили, които обитават това място, са разстроили ума й. — Той посочи към стената на манастира и полираната колона, която стърчеше на метър и половина от земята. — Виж това, писарю — символът на Приап (гръцки бог нп плодородието, олицетворение на мъжката потентност — (Бел. прев.)). Казват, че в древни времена това било светилище, олтар на някакъв древен, кръвожаден бог.

Корбет проследи погледа му. Камъкът беше гладък и блестеше на слънцето. Усмихна се. Нямаше съмнение какво олицетворява и беше чудно как монахините са позволили подобен езически символ да остане в манастирските земи. После отново погледна свещеника.

— Още не си ми казал, отче, какво правеше при покойните?

— Молех се. Молех се Христос да се смили над душите на тези две нещастни жени, както ще се моля и за теб. — Той погледна мрачно писаря. — Повярвай ми, преди да си приключил тук, сигурно ще имаш нужда от молитвите ми.

Корбет се присъедини към Ранулф и сестра Агата.

— Виждам, че сте се запознали с отец Рейнар — каза тя. — Добър човек е, макар и доста краен. Предполагам, че е мърморил за колоната.

Корбет кимна.