Пол Дохърти - Принцът на мрака

Монахинята пристъпи и Корбет учтиво се изправи. Чу как Ранулф рязко си пое дъх зад него. Сестра Агата беше красавица. Кожата на лицето й беше розова, очите — големи, спокойни и изпълнени с весели искрици и добро настроение. Беше нежна, мила и благоприлична. Ръката й беше хладна и суха и когато Корбет я целуна, усети уханието на тялото й — свежо и приятно, с дъх на лятна роза. Лейди Амелия изглежда се наслаждаваше на смайването на Корбет.

— Какво очакваше, мастър писарю?

— Нищо, милейди.

Сестра Агата внимателно го изучаваше. „Дали ми се присмива?“, чудеше се Корбет. Сестра Франсис беше донесла столче, появило се сякаш от небитието и по настояване на лейди Амелия сестра Агата седна, така че и писарят можеше да заеме отново мястото си.

— Искал си да ме разпиташ, мосю? — Гласът й беше нисък, със звънлив френски акцент.

— Да, милейди. Била си приятелка на лейди Елинор?

— Така е.

— В една стая ли спяхте?

— Не, покоите на лейди Елинор заемаха един цял коридор в сградата. Лейди Амелия ме избра за нейна компаньонка, но аз спях при другите сестри.

— Била си избрана за компаньонка?

— Лейди Елинор си я избра — намеси се лейди Амелия.

— И как се чувстваше лейди Елинор в деня преди смъртта си? — попита Корбет младата монахиня.

— Много весела, но и доста потайна. Настоя да отида на вечерня, но отказа да ме придружи.

— А обикновено идваше ли?

— О, да.

— И когато я остави, тя беше още жива?

Младата монахиня погледна Коберт косо, давайки му знак с поглед, че иска да му каже още нещо, но не тук.

— Разбира се — отвърна тя. — Като икономка отидох по-отрано в църквата, за да подготвя олтара. Сестро Франсис, ти ме видя там преди вечерня.

— Лейди Амелия, кога Елинор Белмонт е била видяна жива за последен път?

Игуменката замълча, сложила пръсти върху устните си.

— Видели са я точно преди вечерня. Стариците — сестри Елизабет и Марта. Клюкарствали в една от стаите си, която гледа към пътеката за параклиса. Видели лейди Елинор да минава оттам, отивала към Галилейската порта.

Корбет вдигна ръка, за да я спре и се опита да си припомни разположението на манастира. Вдясно от сградата се намираше черквата, скрита зад групичка дървета и няколко пристройки, а зад нея бяха стената и Галилейската порта. Той се усмихна.

— Просто си припомням какво видях. Моля, продължавай. Разкажи ми за двете сестри, които са я видели.

Игуменката сви рамене.

— Сестра Елизабет отворила прозореца си и я попитала дали всичко е наред. Лейди Елинор се обърнала, усмихнала се, махнала им с ръка и казала, че отива на разходка. Тогава за последен път са я видели жива.

— Сестра Агата, какво мислиш, че е станало? — попита Корбет.

Монахинята направи гримаса и вдигна чаровно рамене, но отново го предупреди с очи.

— Мисля, че е отишла на разходка, върнала се е по време на вечерня, спънала се е по стълбите, паднала е и си е счупила врата. Горкичката!

— Но може ли да се умре на място от такова падане?

Корбет чу как Ранулф неспокойно се размърда зад него и внезапно осъзна, че прислужникът му бавно върви през стаята към малките сребърни фигурки, наредени върху златен поднос на шкафа. „О, Боже“, помоли се писарят наум. „Моля те, Ранулф, не тук и не сега!“

— Напълно възможно е — обади се за пръв път сестра Франсис. Гласът й беше остър и убедителен. — Разбирам малко от медицина. Когато една жена страда от гръдна болест, костите й се изсушават, защото течностите в тялото й пресъхват. В подобен случай едно падане може да бъде съдбоносно.

Корбет премина към най-важния въпрос. Подобно на добър стрелец, беше оставил най-смъртоносния си изстрел за накрая.

— Значи лейди Елинор е била видяна за последен път близо до църквата в неделя преди вечерня — каза той. — Сестра Агата, в добро настроение ли беше тя, когато я остави? — Младата монахиня кимна. — Видели са я сестри Елизабет и Марта.

— Да — прекъсна го лейди Амелия, — както и пазачът. Той също я видял да минава покрай църквата преди вечерня, докато влизал през Галилейската порта.

Корбет прочисти гърлото си.

— Лейди Амелия, трябва да ти задам този въпрос с пълномощията, дадени ми от закона — напускала ли си ти или някоя друга сестра църквата по време на вечерня, след вечерня или по време на вечерята?

— Не!

— А ти, сестра Агата?

— Тя също! — обади се решително сестра Франсис. — Беше в сакристията преди вечерня. Аз бях с нея. — Тя погледна презрително младата монахиня. — Винаги трябва да наглеждам сестра Агата, защото отговарям за запасите и съдовете. — Корбет забеляза, че младата монахиня се изчерви. — Сестра Агата понякога е доста разсеяна, нали, скъпа?