Пол Дохърти - Дверите на ада

— И го е нападнал крокодил?

— Да. Очевидно излязъл от реката и се скрил между тръстиката. С приятелите му се измъкнали невредими, но след като присъствал на нападението над лодката, спомените от детството се завърнали.

— И какво направи?

— Дадох му вино с опиум — Теламон се усмихна — и го заведох на риболов по Нил. На следващия и по-следващия ден направих същото, но всеки път намалявах дозата. — Лекарят потърка очи. — Едно от най-приятните лечения, които съм провеждал. Беше прекрасно. Точно след разливите — Нил беше пълноводен и всичко беше потънало в зеленина. Любимата ми, храмовата прислужница Анула, идваше с мен.

— А търговецът?

— Плати ми добре и вече не се страхуваше да пресича Нил.

— А можеш ли да направиш същото за царя?

— Възможно е — сви рамене Теламон. — Може би ще успея. Ти, аз и може би Птолемей ще преиграем сцената, ще накараме Александър да преживее отново кошмара си и да осъзнае, както казва Клит, че каквото и да е изпитвал към баща си, не е причинил смъртта му.

— Ами сегашните му проблеми? — Хефестион се изправи. — Нападението, предателят тук?

— Предатели има навсякъде — отвърна Теламон, повдигайки платнището. — Царят трябва да бъде предпазлив. Но знам — усмихна се той през рамо, — че няма да го направи.

Теламон се върна в стаята си. Касандра вече се беше завила с одеяло на походното легло под прозореца. Лекарят реши да се обръсне и го направи опипом, после подряза мустаците и брадата си. Съблече се и се изми внимателно с мокра гъба, прикрепена на пръчка, подсуши се и намаза тялото си с масло.

— Заспа ли Великият убиец?

Лекарят бързо нахлузи туниката си.

— Не се тревожи! — провикна се Касандра. — Няма да надничам. Между другото, изхвърлих нощното гърне. Някой от онези мързеливци на пиршеството трябва да го е използвал, защото стаята ни миришеше на бунище.

— Не се тревожи — отвърна Теламон. — Ще използвам ямите. А царят спи сладко.

Касандра се обърна, лицето й беше скрито в мрака.

— Чудя се дали е така, Теламоне? Колко ли много призраци го преследват? Маково семе ли му даде?

— Разбира се! — Теламон дръпна ленената покривка от леглото си и легна, увивайки се с дебелата войнишка наметка.

— В такъв случай — прошепна Касандра — ще се събуди призори свеж и бодър и ще докаже на всички, че Александър Велики е съвсем здрав.

Думите й се оказаха пророчески. Теламон имаше чувството, че току-що е заспал, когато чу удари по вратата и Черния Клит влезе, пляскайки с ръце.

— Стига си спал, Теламоне, царят те вика. Отиваме да видим Халикарнас.

Теламон се надигна с натежали крайници и подути очи.

— Искам да спя — прозя се той. — Пет пари не давам за Халикарнас.

Клит приближи до леглото на Касандра.

— Не си го и помисляй! — викна тя, без да помръдва. — Само да си посмял да ме пипнеш, грознико!

Клит я плесна отзад и излезе от стаята, като се заливаше от смях.

Теламон стана и бързо се облече, нахлу високите кожени ботуши и завърза връзките. Наля вода от каната и наплиска лицето си. Взе наметката и бойния си колан, които висяха на кука на стената. Отдолу се чуваше раздвижване. Касандра промърмори нещо, но Теламон, още полусънен, излезе навън. Един от царските прислужници му пъхна в ръката парче нахапан хляб и чаша разредено вино. Теламон ги погледна и му ги върна.

— Предпочитам неначената закуска — промърмори той. Дворът беше пълен с конници от отряда на Сребърните щитове, облечени в бронзови ризници, сиви кожени фустанели, пурпурни пояси и наметки в същия цвят, закопчани на рамото. Млади и суетни, те се гордееха с външността си не по-малко, отколкото с бойните си умения. Носеха кръгли щитове, къси копия и бойни колани, преметнати през рамо. Повечето не бяха сложили беотийските си шлемове, а ги бяха завързали за сбруята на конете — най-добрите жребци от царската конюшня. Те бяха покрити с пурпурни чулове — цветът на полка — черната им блестяща сбруя беше добре почистена и лъсната. Александър стоеше между тях, оглеждаше конете, шегуваше се и бъбреше. Коняр му доведе червеникавокафяв боен кон с покривало от леопардова кожа, което стигаше от шията до опашката. Александър хвана юздите на коня, остави го да оближе врата и ръцете му, преди да скочи на седлото. После зърна Теламон.

— Конят ти е изведен, лекарю — усмихна се той. — Една хубава утринна езда ще ти бъде от полза.

После се обърна и потегли, а щитоносците се струпаха зад него като група ученици, готвещи се за лудория. Клит и Хефестион чакаха извън двора, държейки помежду си коня на Теламон.