Пол Дохърти - Дверите на ада

— Ти един от тях ли си?

— Може би. Но ме притеснява докога ще е така. Отвън се чу шум от стъпки. Теламон бързо скри онова, което бяха намерили. На полуотворената врата се почука, после Солан, следван от Бес и Херол, влязоха в стаята. Всички държаха чаши с вино. Солан изглеждаше доста пиян. Херол непрестанно слагаше и махаше маската си. Бес изглеждаше леко притеснен от поведението на спътниците си.

— Мислехме, че ще слезете долу — завалено каза Солан. — Знаем, че е късно, но виното е хубаво. А и кой знае какво ще стане утре.

— Вярвахте ли на Памен? — рязко попита Теламон, внимателно наблюдавайки реакциите им.

— Не ставай глупав! — нацупи се Херол. Той примигна иогледа стаята. — Ти със сигурност не си му вярвал, щом ровиш из вещите му.

— Онези, които открихме! Разказвал ли ви е за миналото си? — попита лекарят.

— Казваше, че е от Сардис — заекна Солан, — но беше потаен.

— Всички придворни са потайни. Споделял ли е нещо за ръкописа на Питий?

— Ако беше открил нещо, щеше да ни каже. — Солан се препъна, заля туниката си с вино и побърза да седне на един стол.

— Веднъж го заварих — обади се Бес, за да отвлече вниманието на Теламон — да чете Омировата „Илиада“.

— И?

— Като че ли броеше буквите.

— Защо го е правил? — попита Касандра. — Какво общо има „Илиада“-та с ръкописа на Питий?

— Не знам. — Бес отстъпи, сякаш притеснен.

— Ти имаш подозрения — настоя Теламон, — че Памен е открил повече, отколкото е споделял, нали, Бес?

Младият писар кимна.

— Ами ако ви кажа — попита Теламон, — че Памен е бил персийски шпионин?

Тримата посетители го погледнаха удивени.

— Откъде знам ли? — Теламон млъкна, когато във въздуха се разнесе още един смразяващ кръвта писък.

— Защо не ги убие? — изсъска Бес. — Защо просто не им отреже главите?

— Какво казваше? — вдигна поглед Солан.

— Откъде да знам, че не сте шпиони? Били сте отгледани и възпитани под властта на Персия. Защо не останахте вХаликарнас? Защо решихте да отидете в двора на царица Ада?

— Тя беше прогонена от собствения си племенник — провлачи Солан. — Той се казваше Пиксадор. Пиксадор се ожени за персийка и Дарий пое управлението на града.

— Да — прекъсна го Теламон, — чувал съм една интересна история. Не е ли предложил Александър, още докато Филип беше жив, да се ожени за една роднина на Пиксадор, но му отказали?

— Филип винаги е искал да сложи ръка на Халикарнас — отвърна Солан. — Щяхме да се зарадваме, ако беше станало така. Може да не сме истински гърци — старият писар погледна ядосано Теламон, — но си имаме гордост. Ти не си единственият, който не харесва персийското управление, лекарю.

— Не съм казал, че не ми харесва. — Теламон се приближи и коленичи пред стария човек, чиито очи и ум бяха замъглени от виното. — Но защо отидохте при царица Ада?

— Аз отидох, защото я обичах — примигна Солан. — Бес дойде… Защо всъщност дойде?

— По същата причина.

— Е, така поне казва той. — Солан намигна заговорнически на Теламон. — Но семейството му беше преследвано от персите. Колкото до нашия добър жрец…хайде, Херол, кажи им кой си всъщност.

Жрецът мълчаливо повдигна маската си.

— Да, скрий се зад глупавата си маска! — присмя му се Солан и се приведе по-наблизо. — Херол напусна Халикарнас, защото нямаше друг изход. А той е еретик. Бил е персийски жрец. Знаеш, че те обожават Ахурамазда. А според Херол, не Богът на живота е създал света, а някакъв ужасен Повелител на змиите. Персийските власти искали да разпитат Херол, затова той си пуснал коса и избягал.

Засегнат от забележките на Солан, жрецът тропна ядосано с крак. Канеше се да възрази, когато се чу шум от тежки стъпки и някой повика Теламон: Черния Клит рязко отвори вратата и влезе вътре. Без да обръща внимание на останалите, той блъсна Солан настрани и сграбчи лекаря за ръката.

— Трябва да дойдеш! Ела веднага! Царят не е добре!

Теламон последва Черния Клит по стълбите. Царският телохранител не отговаряше на въпросите му, а когато останалите ги последваха, той им изрева да си гледат работата. Както обикновено, Клит беше сложил черната наметка.

— Не успях да заспя — изръмжа той, докато пресичаше калдъръмения двор. — Казах на царя, че е било грешка, че е трябвало да изчака останалите, а не да действа безразсъдно.