Пол Дохърти - Дверите на ада

— Възможно е. — Ефиалт се приближи и седна на лежанката до Мемнон. Подаде му още едно парче пергамент, груба карта на Халикарнас.

— Виж това и ми кажи кои са слабите ни места. Мемнон внимателно разгледа картата.

— Стените са високи и добре укрепени, портите са сигурни, отвън има широк ров, който ще попречи на противника. Имаме повече от достатъчно войски, елитна част от персийската армия и някои от най-добрите наемници на Гърция. Пристанището е в наши ръце, а персийската флота контролира крайбрежието…

— А какво ще стане — прекъсна го Ефиалт и заби пръст в средата на картата, където беше отбелязан величественият Мавзолей, — какво ще стане — повтори той, — ако в града избухне въстание? Ако демагозите разбунтуват и въоръжат тълпата?

— Ще го потушим, особено ако се опитат да отворят портите.

— А какво ще стане — настоя Ефиалт, — ако въстанието избухне, докато отбраняваме стените? Не разбираш ли, може да се окажем между нападателите от една страна и въстаниците от друга? Ще трябва да си пробием път към пристанището.

Мемнон се взря с картата и тихичко изпъшка, когато осъзна кошмара, който Ефиалт така образно беше описал.

Теламон и Касандра бяха оголили стаята на Памен и струпали всичките му вещи на пода. Лекарят вдигна едно глинено гърне, помириса го и го захвърли.

— Прокиснало мляко. Мразя тази миризма. Впрочем, беше ли котката тук сутринта, когато разбихме вратата?

— Не си спомням.

Теламон седна с кръстосани крака и се опита да не се вслушва в ужасяващите крясъци навън.

— Не е притежавал кой знае какво, нали? — Той се огледа. — Нещо липсва.

Откриха пергамент, на който пишеше „пента“ и „епсилон“, объл прът, други парченца, по които имаше странни символи, но нищо не изглеждаше важно. Лекарят се опитваше да бъде тих. Тишината беше нарушена от шумовете във вилата — залп от смях се дочу от помещението, където Генций забавляваше гостите си. Теламон затвори очи и си представи мургавото лице на Памен.

— Ако са те убили — прошепна той, — защо убиецът е избрал теб? Защо персите откраднаха трупа ти?

— Само лудите си говорят сами — забеляза Касандра.

— Всички сме луди. — Теламон посочи оскъдното имущество. — Защо са взели трупа на Памен? Имало ли е нещо, което убиецът е искал да скрие?

Касандра отиде до прозореца, пристъпвайки внимателно. Обърна се и скръсти ръце.

— Продължавай, господарю. — Гласът й отекна в мрака. Теламон се усмихна на себе си и погледна към походното легло — ленени завивки, постлани върху сламеник, който беше закрепен с въжета над рамка от дървени колове. Той стана и свали покривката. Изтърси я, после обърна сламеника и го опипа. Касандра донесе по-наблизо една от лампите, но лекарят не можа да открие цепнатина или скривалище. Сложи сламеника на земята и огледа въжетата, но и по тях не откри нищо. После внимателно заразглежда рамката и начина, по който бяха свързани дървените прътове.

— Някога имах лютня. — Той потупа дървото. — Беше коринтска и трябваше да се сглоби парче по парче.

Лекарят повдигна въжетата и задърпа частите на рамката, но напразно.

— Залепени са със смола от акация — отбеляза той. Отиде до крака на леглото и опита с него. Той се отдели с лекота.

Постепенно Теламон разглоби рамката. От един прът, който минаваше по цялата основа, се дочу дрънчене. Теламон изсипа съдържанието му на пода и внимателно го събра. Касандра коленичи до него, главите им почти се докосваха, докато разглеждаха скритото съкровище.

— Очевидно е бил богаташ.

Теламон взе подрънкващите дарици, най-скъпите монети от съкровищницата на Дарий, после малкия восъчен печат, изобразяващ Ахурамазда и бронзов пръстен със същия символ. Плесна с ръце, забравил умората си.

— Ще сподели ли господарят своята мъдрост?

— Не ме дразни! — Теламон взе печата. — Памен не е бил грък, а мидиец, доверен царски сановник — затова е носил този печат.

— Ами пръстенът?

— Само жреците, които се грижат за Свещения огън в Персеполис, имат такива.

— Бил е персийски шпионин?

— Не, прекрасна тиванке. Памен е бил повече от това — жрец, на когото самият Дарий и Митра са имали доверие. Сигурно е знаел много езици и е бил изпратен в двора на царица Ада, за да спечели благоразположението й, да научи тайните й, а после да я предаде.

— А ръкописът на Питий? — попита Касандра.

— Между другото и него. Сигурен съм, че Митра, да не говорим за Оронтобат, персийският градоначалник на Халикарнас, вече има копие от него. Сигурно е издал и други неща — плановете на царица Ада, срещата й с Александър, всичко, което е научил. Затова е интересно дали Памен е бил убит, защото е бил шпионин? Дали някой му е помогнал да премине във вечния мрак, за да се отърве от него?