Пол Дохърти - Дверите на ада

Той млъкна, дочул стъпки от обути в чехли крака — писар с обръсната глава и тънка ленена роба влезе и коленичи на възглавничка пред подиума. Носеше табличка за писане, която остави на земята. От едната й страна имаше грубо подшити парчета пергамент, а от другата — празен лист, върху която беше написал нещо.

— Какво откри? — попита го Оронтобат.

— Памен — отвърна писарят — беше верен и образован мъж. В дневника си разказва клюките от двора на царица Ада.

— Това го знаем — махна с ръка Оронтобат.

— Разказва за близката връзка между Македонеца и царицата, за интереса на нашественика към укрепленията на града и ръкописа на Питий. Македонецът е изправен пред голямо затруднение — писарят си позволи да се усмихне. — Разпуснал е по-голяма част от флота си, но обсадните му машини са още на кораби, които търсят пристанище.

— Какво?! — възкликна Мемнон.

— Според Памен, Александър се надява да завземе пристанището Минд на запад от Халикарнас и да разтовари машините там. Твърди, че има там шпиони, които ще му помогнат.

— Значи го чака голяма изненада — изсмя се Мемнон, пляскайки с ръце.

— Продължавай! — нареди Оронтобат.

— Царица Ада е пратила на Александър най-добрите писари от двора си, за да разгадаят тайнописа на Питий. Придружава ги гръцкият лекар Теламон. Памен не му се е доверявал. „Твърде умен е и това ще му донесе само беди“ — писарят почука по пожълтелия пергамент — така го описва. Пази ги Сарпедон, началник на стражата на царица Ада — спартански наемник, невеж простак, който е предан на царицата и може би й е бил любовник.

— Царица Ада е споделяла леглото си с половин Гърция! Крепостта й не е добре укрепена! — Оронтобат се разсмя на собствената си шега.

— Солан — продължи писарят — е арогантен и докачлив; макар и стар, той още мечтае за почести. Памен смятал, че може да го привлече, защото е повърхностен и подкупен. Херол е умен и фанатично предан на своя странен бог — бил е включен в групата като шпионин на царица Ада. Младият писар Бес е описан като най-умел. Но Памен е работил самостоятелно и е имал свои собствени идеи.

— Какво имаш предвид? — прекъсна го Мемнон. Писарят взе парче велен и му го подаде.

— Памен се е опитвал да разгадае тайнописа на Питий. Кой знае защо цитира откъси от „Антигона“ на Софокъл. Преписах някои от редовете, които е написал. Оградил с всички букви „е“ и „и“. Нарисувал е и схема, на която ръкописът на Питий прилича на храст с два корена: първия той нарича „пенте“, което на гръцки означава „пет“, а втория „епсилон“ — петата буква от гръцката азбука, господарю Мемнон.

Военачалникът скрито се усмихна. Макар да беше персийски наемник и да воюваше срещу враговете на Великия цар, персите не го приемаха като един от своите. Той погледна ръкописа. Разпозна откъсите от „Антигона“ и го прониза остро чувство на носталгия. Когато за последен път беше ходил в Атина, беше гледал тази пиеса.

— Господарю, погледни по-надолу — подкани го писарят и Мемнон го послуша.

— Виждаш ли цифрите и буквите?

Ефиалт се приближи и седна до Мемнон.

— Буквите от азбуката са подредени в пет реда и пет колони. Всички са номерирани.

— Мемнон ги проследи с пръсти.

1 2 3 4 5

1 A B C D E

2 F G H I/J K

3 L M N O P

4 Q R S T U

5 V W X Y Z

— Ето, господарю, пет реда и пет колони, всички номерирани.

— Възможно ли е — попита Мемнон — това да е ключът към ръкописа на Питий? В него има само числа. Възможно ли е всяко число да означава отделна буква?

— Сетих се за това, господарю — отвърна писарят. — Пробвах дали буквата „е“ не отговаря на 15, а „б“ — на 12. — Той поклати глава. — Но нищо не се получи — нещо липсва.

— Какво друго е записал Памен в дневника си? — Писарят разпери ръце.

— Господарю, казах ти всичко, което е написано там. Мемнон му върна пергамента.

— Смяташ ли, че можеш да разчетеш ръкописа?

— Бих искал, но едва ли ще успея.

— В такъв случай — Мемнон погледна Оронтобат. — Онова, което Памен е открил, трябва да бъде дадено на Евнуха. Да видим ще успее ли да си изплати хляба и да спаси живота си.

Освободиха писаря и доволният Оронтобат промърмори, че ще отиде при жените. Стиснал чашата вино, той излезе, клатушкайки се, от стаята. Ефиалт отново наля вино.

— Тайнописи и интриги — промърмори той. — Македонецът трябва да бъде убит.

— Може би ще си разбие главата в стените наХаликарнас. — Мемнон се намести на лежанката с натежали очи.